Определение № 268 от 16.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 123/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, предл.второ ГПК. Образувано е по частна жалба на М. С. К. от [населено място] срещу определение № 52 от 09.02.2011 год. по ч.гр.дело № 17/2011 год. на Върховния касационен съд, І г.о. С него е оставена без разглеждане частна жалба вх.№ 73855 от 13.07.2009 год. срещу определение № 4994 от 11.05.2009 год. по ч.гр.дело № 4614/2008 год. на Софийския градски съд, въззивно отделение, ІV-г състав, с което е било отменено разпореждането на Софийския районен съд, 53-ти състав от 09.09.2008 год. за връщане на подадената от М. С. К. въззивна жалба срещу първоинстанционното решение от 07.08.2007 год. по гр.дело № 11962/1994 год. Поддържа се, че съставът на ВКС, І г.о. неправилно е приел, че държавната такса е определена в съответствие с Тарифа № 1 за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Ответникът по частната жалба К. С. К. от [населено място] поддържа, че оплакванията са основателни. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба с вх.№ 1611 от 22.02.2011 год. е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Определението на въззивния съд, с което се отменя разпореждането на първата инстанция за връщане на жалбата срещу постановеното решение и делото се връща на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, не попада в приложното поле на чл.274, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК. С него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, а напротив – възстановява се висящността на производството, и по-конкретно на процедурата по администриране на подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. С постановяване на отменителното определение на въззивния съд от 11.05.2009 год. контролът за законосъобразност на разпореждането на първата инстанция за връщане на жалбата е изчерпан. Процесуалният закон не е предвидил възможност за обжалване на въззивното определение, с което е удовлетворено искането за отмяна на разпореждането за връщане на жалбата срещу първоинстанционното решение. Определението на въззивния съд от 11.05.2009 год. не се обхваща и от хипотезата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, която изисква с това определение да е била оставена без уважение частна жалба срещу определение /разпореждане/ на първоинстанционния съд, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Това прави процесуално недопустима подадената срещу съдебния акт на въззивната инстанция частна жалба, а определението на тричленния състав на Върховния касационен съд, І г.о. за оставянето й без разглеждане е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.