Определение № 88 от 06.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 73/2009 г.

Производството е по чл. 274 ал. ІІ изр. 1 от ГПК. С оплакване за незаконосъобразност и искане за отмяна, “И” О. гр. С. е подал частна жалба против въззивно определение № 1918/10.11.2008 год. по ч. гр. д. № 4523/2008 год. на Софийския градски съд, ІІІ “Е” състав, с което се прекратява като недопустимо производството по делото, образувано по възражение на “И” О. по реда на чл. 250 ГПК /отм./. Ответникът “З” А. гр. С., не взема становище по частната жалба. ВКС състав на ІІ т. о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. І ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. По същество частната жалба е основателна. По делото е установено следното: “И” О. – София е подал възражение - вх. № 03293/22.10.2008 год., по реда на чл. 250 ГПК /отм./ във вр. с § 2, ал. 9 ПЗР на ГПК, за недължимост на вземането за което на “З” А. е издаден изпълнителен лист от 05.03.2008 год. по гр. д. № 30267/2007 год. на СРС 73 състав, за сумата 34806,00 лв. въз основа на запис на заповед от 08.02.2007 год., като е искал спиране на образуваното изп. д. № 2* на ЧСИ С. С., рег. № 859 на КЧСИ. С обжалваното определение Софийският градски съд е приел, че производството по ч. гр. д. № 4523/08 г., образувано по възражението на “И” О. по реда на чл. 250 ГПК /отм./, е недопустимо, като се е позовал на разпоредбата на § 2, ал. 9 ГПК /ДВ бр. 69/05.08.08 год./, и на факта, че възражението на “И” О., вх. № 03293/22.10.2008 год., не било подадено в предвидения срок до 01.03.2008 год. Определението на СГС е неправилно. Съгласно § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г., производствата, образувани по молби за издаване на изпълнителен лист, постъпили до 1 март 2008 г., се разглеждат по реда на отменения Граждански процесуален кодекс. По този ред се разглеждат и молбите за спиране на изпълнението по чл. 250 от отменения Граждански процесуален кодекс, когато изпълнителният лист е издаден по молба, подадена до 1 март 2008 г., както и за спиране на изпълнението на въззивните решения по реда на чл. 218б, ал. 3 - 6 от отменения Граждански процесуален кодекс. От разпоредбата на закона следва, че допустимостта на производството по чл. 250 ГПК /отм./ е обусловена от времето на постъпване на молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебното изпълнително основание – ако молбата е постъпила преди 01.03.2008 год. ще е приложим отменения ГПК и обратно. В процесния случай молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание – запис на заповед /чл. 237 б. “е” ГПК – отм./ е постъпила преди 01.03.2008 год., независимо от това, че изпълнителния лист е издаден на 05.03.2008 год. Фактът, че молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл. 237 б. “е” ГПК /отм./ е постъпила преди 01.03.2008 год., се извежда от това, че в изпълнителният лист (изп. лист се намира в приложеното изп. д. № 2* на ЧСИ С. С., рег. № 859 на КЧСИ) се издава по гр. д. № 30267/2007 год. на СРС ІІ ГК 73 състав, което означава, че молбата за издаване на изпълнителия лист и образуваното въз основа на нея гр. д. е от 2007 год., което е преди датата 01.03.2008 год. Предвид изложеното ВКС ІІ т. о. счита, че молбата за издаване на изпълнителен лист е подадена преди 01.03.2008 год., и съгласно § 2, ал. 9 ПЗР на ГПК, подаденото възражение по чл. 250 ГПК /отм./ е било процесуално допустимо и затова СГС е следвало да се произнесе по същество. Приетото от СГС в обратен смисъл е неправилно и затова обжалваното определение следва да се отмени, а делото се върне за разглеждане на възражението по същество. Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,