Решение № 45 от 02.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 129/2009 г.

взе предвид: Производството е образувано по повод разпореждането от 19.02.2009 год. на съдията-докладчик по нохд № 1754/2009 год. по описа на Софийския районен съд, наказателна колегия, 6-ти състав, с което е прекратил съдебното производство и изпратил делото за определяне на от друг, еднакъв по степен съд, на основанието по чл.43, т.1 НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура в писменото си становище поддържа, че независимо от наличието на формалното основание в посочената норма, делото следва да бъде разгледано от Софийския районен съд, защото с оглед упражняваната от подсъдимия професия-адвокат, на територията на гр. Ш. и гр. В., в които адвокатски колегии е бил вписван последователно, би довело до самоотводи на съдиите в съответните съдилища на друго основание и създаване на предпоставки за промяна на подсъдността при условията на чл.43, т.3 НПК. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира: Производството по нохд № 1754/2009 год. е образувано по внесения обвинителен акт, съгласно който Софийската района прокуратура е обвинила Н. М. Н. в извършване на престъпления по чл.209 и чл.210 НК, извършени на територията на гр. Ш. за периода 1998-2000 год. като адвокат, вписан в Шуменската адвокатска колегия. По повод започнало дисциплинарно производство подсъдимият се отписал от тази и се вписал като адвокат във Варненската адвокатска колегия, където едва през м.януари 2009 год., до който момент подсъдимият е продължавал да работи като адвокат, е направено искане до дисциплинарния съд на колегията за образуване на дисциплинарно дело. Изложеното дава основание да се направи извод, че за разглеждане на делото от съдиите в съдебните райони на гр. Ш. и гр. В. могат да се направят основателни възражения в подкрепа на искане за отвод предвид възможността да се създадат съмнения в тяхната обективност и безпристрастност при разглеждане на делото. Досъдебното производство е проведено от Софийската следствена служба, а обвинителният акт е изготвен и внесен за разглеждане в съда от Софийската районна прокуратура. Наличието на предпоставките по чл.43, т.1 НПК-подсъдимия и много свидетели да живеят в района на Шуменския районен съд, в конкретния случай не могат да мотивират настоящия състав да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, различен от Софийския районен съд. Професията на подсъдимия и служебните взаимоотношения със съдии от съдилищата в съдебните райони на гр. Ш. и гр. В. могат да доведат до нарушаване основни принципи в наказателния процес, ако разгледат делото. Затова и съображенията за процесуална икономия, както и избягване на затруднения за съда и призованите по делото лица в конкретния случай не могат да бъдат възприети като задължение да се приложи разпоредбата на чл.43, т.1 НПК, само защото са налице предпоставките в посочената норма. С оглед на изложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение