Определение № 3355 от 18.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2260/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Подадена е частна жалба от С. Г. С. и Б. Г. С. чрез пълномощника адв. С. Х., срещу разпореждане от 10.03.2026г. на Врачански окръжен съд по гр.д. № 392/2019г., с което в полза на К. Д. И. и И. Д. И. е издаден изпълнителен лист по невлязлото в сила въззивно решение в частта по уважения иск по чл. 108 ЗС. В частната жалба се твърди, че изпълнителният лист е издаден за имот, индивидуализиран по граници и площ, различен от този по потвърденото първоинстанционно решение, в което не е постановен отделен диспозитив за признаване на собствеността и за предаване на владението. Към момента на предявяване на исковата молба през 2016г. поземленият имот е различен от описания в нотариалния акт за дарение от 1998г., защото вече има идентификатор по КККР. На ищците не са дадени указания за отстраняване нередовности на исковата молба, свързани с индивидуализацията на имота. Отговор от ответниците по частната жалба не е постъпил. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното разпореждане, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирани лица. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С решение № 260 000 от 09.01.2026г. по гр.д. № 392/2019г. Окръжен съд-Враца е отменено първоинстанционното решение № 344 от 30.06.2017г. по гр.д. № 328/2016г. на Районен съд-Враца в частта по иска по чл. 30 ЗН като е постановено ново такова по същество и е потвърдено горепосоченото първоинстанционно решение за уважаване на иска по чл. 108 ЗС предявен от К. Д. И. и И. Д. И. против Н. М. С. (починала в хода на делото и заместена от С. Г. С. и Б. Г. С.) за ревандикация на имота, дарен на С. с нотариален акт за дарение № 157, том ІІ, дело № 2189/1998г. от 02.07.1998г. на нотариус Р. С.. В първоинстанционното решение имотът е описан така: 1/2 ид.ч. от парцел * в кв.316, пл.№ * по плана на [населено място], целият с площ от 358 кв.м., заедно с построените в него: масивно жилище - част от сграда близнак, състоящо се от сутеренна стая, етаж и таванска стая, както и построена масивна сграда-гараж, при граници на имота: дв.пл.№ *, дв.пл.№ * и улица, който имот представлява ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място]. От страна на ищците е поискано издаване на изпълнителен лист по невлязлото в сила решение по иска по чл.108 ЗС и с обжалваното разпореждане молбата е уважена. Постановено е С. Г. С. и Б. Г. С. да предадат на К. Д. И. и И. Д. И. владението на Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ от 214 кв.м., в жк.„Т. юг, на [улица], заедно с построените в имота: сграда с идентификатор ***, със застроена площ 53 кв.м., представляваща жилищна сграда, еднофамилна на два етажа и сграда с идентификатор *** със застроена площ 17 кв.м., представляваща гараж, а съгласно нотариален акт за дарение № 157, том ІІ, дело № 2189/1998г. от 02.07.1998г. на нотариус Р. С.: 1/2 ид.ч. от парцел * в кв. 316, дв.пл. № * по плана на В., с площ 358 кв.м., заедно с построените в него: масивно жилище - част от сграда близнак, състоящо се от сутеренна стая, етаж и таванска стая, както и построена масивна сграда-гараж, при граници на имота: дв.пл.№ *, дв.пл.№ * и улица. Така извършеното описание на имота включва изцяло описанието на имота в диспозитива на решението, като допълнително са посочени само идентификаторите на сградите по кадастрална карта, които са видни от приложената по делото скица (л. 157 и 158 от първоинстанционното решение). Поради това доводите на жалбоподателите за различна индивидуализация и за издаване на изпълнителния лист за друг имот, са неоснователни. Самите жалбоподатели сочат, че имотът следва да се индивидуализира и по кадастрална карта, каквато не е съществувала към момента на сделката през 1998г. и именно такава индивидуализация е направена. Фактът, че при уважаване на иска по чл. 108 ЗС не са постановени два отделни диспозитива за признаване на собствеността и за предаване на владението не опорочава нито решението, нито издадения въз основа на него изпълнителен лист (виж Тълкувателно решение №4/2014г. на ОСГК, т. 2а). В производството по издаване на изпълнителен лист не могат да бъдат разглеждани доводи за нередовност на исковата молба, по която е постановено осъдителното решение. В производството по чл. 405 и сл. ГПК съдът проверява дали актът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, но не и законосъобразността на този акт. Предвид горното обжалваното разпореждане за издаване на изпълнителен лист следва да бъде потвърдено. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.