Решение № 78 от 10.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1982/2013 г.

Решение № 78 от 10.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1982/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. П. П. против решение № 1999/14.12.2012 г. по гр. д. № 2886/2012 г. на Софийски апелативен съд, поправено с решение № 2070/8.11.2013 г., в производство по чл. 247 ГПК, в частта с която е оставено в сила постановеното решение № 2189/15.04.2011 г., поправено с решение № 3448/18.05.2012 г. по гр. д. № 4941/2008 г. на СГС, ГО, 5 състав, за отхвърляне предявеният от касатора против [фирма] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ, за разликата над присъдените 20 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП настъпило по вина на застрахован при ответника лек автомобил, до претендираните 100 000 лева . Касаторът намира решението неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон - чл. 52 и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД - при прилагане критерия за справедливост, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, в противоречие с ППВС № 4/1968 г., както и досежно извода за наличие на съпричиняване от негова страна, в противоречие с ППВС № 17/1963 г. Касаторът счита, че въззивният съд не е отчел поотделно и комплексно всички релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение факти и обстоятелства, вкл. отражението на претърпените увреди в социално-битов план и върху психиката му. Счита схематично изброяването им, без отчитане естеството им и ноторно известните, според страната, последици на такъв тип увреди за пострадалия, във физиологичен и в емоционален аспект и досежно действителния възстановителен период. Неправилното приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД намира в отчитането на съпричиняване, предвид обстоятелства /непритежание на правоспособност за управление на мотоциклет от пострадалия - свидетелство за управление категория "А"/, които сами по себе си не са допринесли по какъвто и да било начин за настъпването на ПТП, т. е. без установена причинност между липсата на свидетелство за правоуправление от съответната категория /при наличие на такова за категория "В" и "М"/ и настъпването на вредата . Ответната страна - ЗК [фирма] - оспорва касационната жалба. Правилно, според страната, съдът е отчел нарушението на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, извършено от страна на пострадалия, поради управление на превозно средство, за което няма нужната правоспособност, както и правилно и в съответствие със събраните доказателства е определил размера на неимуществените вреди . С определение № 64/3.02.2014 г. касационното обжалване е допуснато по въпроса: Може ли липсата на свидетелство за управление от съответната категория от пострадалия, сама по себе си да обуслови съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, независимо че не е налице действие или бездействие на същия, осъществяващо или не нарушение на Закона за движение по пътищата, в причинност с което се явява настъпването на вредоносния резултат? . Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с т. 7 на ППВС № 17/1963 г., реш. № 45 по т. д. № 525/2008 г. на II т. о. на ВКС и реш. № 159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на II т. о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ, от Т. П. против ЗК [фирма], за обезщетяване на вреди от ПТП, настъпило на 6.08.2008 г. г., по вина на водача на застрахован при ответника лек автомобил . Въззивният съд е приел за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди сумата от 40 000 лева, с оглед което частично е отменил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и оставил в сила същото, за разликата над 20 000 лева /15 хил. присъдени с първоинстанционното и допълнени 5 хил. лева с въззивното решение/ до претендираните 100 000 лева. Справедливият размер от 40 000 лева е занижен до 20 000 лева, поради отчетено съпричиняване, прието в размер на 1/2 за пострадалия, тъй като управлявайки мотоциклет, без притежание на свидетелство за управление за съответната категория / "А"/, сам се е поставил в риск на пътя, независимо че по делото не е отчетено поведение /действие или бездействие/ на пострадалия, което да е способствало настъпването на ПТП /отнето му предимство от водача на увреждащото МПС/. По правния въпрос: Постановените по реда на чл. 290 ГПК реш. № 45 по т. д. № 525/2008 г. на II т. о. на ВКС и реш. № 159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на II т. о. на ВКС, прилагат възведеното с ППВС 17/1963 г. правило за приемане съпричиняване само с оглед безспорно установен обективен принос на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, независимо дали поведението му съставлява или не нарушение на Закона за движение по пътищата. В първото решение е отречено съпричиняване от страна на пострадалата пътница в автомобила, причинил увреждането, по вина на водача му. Във второто решение съпричиняване от пострадалия е отречено в хипотеза на управляван от същия велосипед, в нарушение на Закона за движение по пътищата, доколкото е прието, че не това нарушение а поведението на водача на увреждащия автомобил, в нарушение на същия закон е пряка причина за увреждането, т. е. същото не би настъпило ако последният не би процедирал по конкретния начин, независимо от нарушението на пострадалия. Настоящият състав напълно споделя даденото в тези две решения, на основание т. 7 от ППВС 17/1963 г. разрешение, в смисъла, съставляващ и отговор на поставения материално-правен въпрос: Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно. Единствено липсата на свидетелство за управление на превозно средство от съответната категория не може да обоснове съпричиняване на пострадалия, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако поведението му не е в причинна връзка с вредоносния резултат. В този смисъл и: реш. № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., реш. № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г., реш. № 54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., реш. № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. - всички на II т. о. на ВКС, реш. № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г., реш. № 16 от 4.02.2014 г. по т. д. № 1858/2013 г. на I т. о. на ВКС и др. . По основателността на касационната жалба: С оглед отговора на материалноправния въпрос и при липса на причинна връзка между непритежаването от пострадалия на свидетелство за управление на мотоциклет - категория "А" и настъпването на вредата, последната в изключителен принос на управляващия увреждащото МПС, застраховано при ответника /отнето предимство при завой наляво/, следва да се приеме, че неправилно въззивният съд е приложил чл. 51, ал. 2 ЗЗД намалявайки до размера на 20 000 лева приетото за справедливо обезщетение в размер на 40 000 лева. За да определи справедливо обезщетение в размер на 40 000 лева съдът, на основание приетото по делото заключение на медицинската експертиза и събраните гласни доказателства, е съобразил вида и степента на уврежданията, продължителността и характера на провежданото лечение, съответния период на интензивни болки и страдания и цялостния възстановителен период за всяка от травмите, както и търпимите битови неудобства. Възприел е изводите за пълно възстановяване на тазовите увреждания, а от друга страна съобразил остатъчните трайна намаленост в обема на движенията на палеца и намалената сила на захвата на дясната ръка. Изводите на въззивния съд не се явяват в несъответствие със задължителните указания, залегнали в ППВС № 4/1968 г.: за обосноваване прилагането на критерия за справедливост с всички относими към определянето на размера на обезщетението елементи и мотивиране на решението в аспект на комплексната им преценка . Касаторът се опитва да въведе необоснованост на решението, спрямо считани от него за ноторно известни последици на подобен тип увреждане, по отношение действителния възстановителен период /твърдян различно от сочения от медицинската експертиза/, както и относно действително търпимите социално - битови ограничения и психо-емоционални неудобства /извън обхвата на действително установените с доказателствата по делото/. Не се касае, обаче, до факти с ноторно известни и еднозначно приложими във всеки конкретен случай последици. Именно предвид преждеизложеното касационното обжалване не е допуснато по правния въпрос относно прилагане критерия за справедливост, залегнал в чл. 52 ЗЗД, в противоречие със задължителните указания в ППВС № 4/1968 г. Следователно, въззивното решение ще следва да бъде отменено в частта, в която със същото е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне иска на Т. П. П. с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ над сумата от 20 000 лева и до размера на приетото за справедливо обезщетение от 40 000 лева, като за разликата до претендираните 100 000 лева следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 400 лева. Касаторът е претендирал възмездяване на разноски - адвокатско възнаграждение в размер, съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на основание Закона за адвокатурата /неуточнена хипотеза/. В пълномощното на адв. Г. не е посочено поето процесуално представителство при условията и в някоя от хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., при това доказана, поради което и искането не следва да бъде уважено, съгласно задължителна съдебна практика по този въпрос /решение № 97 от 6.07.2009 г. по т. д. № 745/2008 г. на II т. о. на ВКС /. Водим от горното, на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, I -во търговско отделение