Определение № 466 от 19.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3251/2014 г.

Производството е образувано по частна жалба на В. З. М., [населено място], срещу определение №391 от 19.03.2014 г. по ч. гр. дело № 276/2014 г. на Плевенския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото поради липса на предмет на обжалване. Според въззивния съд ч.гр. дело №276/2014 год. е образувано по допълнение към жалба от 30.01.2014 г. с вх. рег. №1858/14.02.2014 г. и с п.к. от 13.02.2014 г. С определение от 20.01.2014 г. по гр.дело №7706/2011 г. на Плевенския районен съд е върната въззивната жалба от 12.11.2013 г., допълнена с жалба от 30.01.2014 г., на В. З. М. срещу решение №1702/14.10.2013 г. по гр.дело №7706/2011 г. на Плевенския районен съд поради невнасяне на държавна такса от 22.70 лв. На 05.02.2014 г. на В. З. М. е връчено определението от 20.01.2014 г. по гр.дело №7706/2011 г. на Плевенския районен съд. В срока за обжалването му до 12.02.2014 г. няма депозирана частна жалба срещу него. Жалбоподателката твърди, че с допълнение към жалба от 30.01.2014 г. с вх. рег. №1858/14.02.2014 г. и с п.к. от 13.02.2014 г. е обжалвала в срок определението на Плевенския районен съд за връщането на въззивната и жалба. Това допълнение е подадено по пощата на 12.02.2014 г., но след 16 ч. поради което е с пощенско клеймо от 13.02.2014 г. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. В допълнението към жалба от 30.01.2014 г. с вх. рег. №1858/14.02.2014 г. и с п.к. от 13.02.2014 г. на В. З. М., липсва изрично изявление, че се обжалва определението на Плевенския районен съд за връщането на въззивната и жалба, а са изложени само доводи за неправилност на решение №1702/14.10.2013 г. по гр.дело №1706/2014 г. на Плевенския районен съд. Дори и да се приеме, че това по съществото си е частна жалба срещу определение от 20.01.2014 г. по гр.дело №1706/2014 г. на Плевенския районен съд, с което е върната въззивната жалба от 12.11.2013 г., допълнена с жалба от 30.01.2014 г., на В. З. М., срещу решение №1702/14.10.2013 г. по гр.дело №1706/2014 год. на Плевенския районен съд, то същата е просрочена. По делото няма доказателства, че е подадена на 12.02.20014 г., а не на 13.02.2014 г. съобразно удостовереното с пощенското клеймо. Ето защо обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.