Решение № 4917 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2134/2018 г.

Решение № 4917 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2134/2018 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП срещу Решение № 2335 от 28.12.2017 г., постановено по адм. дело № 96 от 2017 г. по описа на Административен съд - В., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 031305554/19.08.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърдена с Решение № 862/27.01.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел за неустановено обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на облагането по аналог. Намира, че е доказано реалното осъществявяне на неосчетоводените от ревизирания доставки по посочените фактури. Сочи, че стоките по тях са продадени впоследствие и приходите от тях са укрити. Акцентира, че за тези доставки ревизираният е следвало да начисли ДДС. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата и иска на атакувания съдебен акт, отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - О. А. М., действащ като ЕТ " О. - О. М.", гр. В., чрез процесуален представител, оспорва нейната основателност и иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред Административен съд - В. е образувано в изпълнение на Решение № 51/04.01.2017 г. по адм. дело № 291/2016 г. по описа на ВАС, с което е отменено Решение № 2188/26.10.2015 г. по адм. дело № 563/2015 г. по описа на АС- В. в частта, с която е отхвърлена жалбата на О. А. М., действащ като ЕТ "О. - О. М.", гр. В. срещу Ревизионен акт /РА/ № 031305554/19.08.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., в частта, потвърдена с Решение № 862/27.01.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, с която за ревизирания са установени задължения за ДДС в общ размер от 10 605.01 лв. и следващите се лихви за забава в размер на 3872.69 лв. При новото разглеждане на делото, за да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизионното производство е проведено по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК поради констатация за обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Наличието му е обосновано с издадените на ревизирания фактури от "Д." ООД, "Г. С." ООД, "Л." ООД, "С. Б." ООД, "Р." ООД, "Б. Б." ЕООД, "Л. Т." ЕООД, "И. - и" ООД, "И." ООД, "П. с." ООД, "Д." ЕООД, "К. 04" ООД и "Н." ЕООД, които не са осчетоводени от посочения в тях получател. При извършените насрещни проверки на издателите на фактурите, дружествата са представили доказателства за кадровата си и материална обезпеченост и обяснения за транспорта на стоките. Посочили са, че част фактурите са платени в брой, а други по банков път. Анализирайки събраните доказателства приходните органи са приели, че доставките по фактурите са реално извършени и впоследствие стоките са продадени от ревизирания, който не е отчел както разходите за покупките им, така и приходите от последващите им продажби. След отчитане на размера на декларирания среден коефициент на надценка за съответния вид стоки органите по приходите са изчислили дължимия ДДС по осъществените от ревизирания облагаеми доставки и следващите се лихви за забава. В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, заключението по която не е обсъдено от съда. Събрани са и гласни доказателства в противоречие с разпоредбата на чл. 226, ал. 2 АПК. Решаващият състав е приел, че след като не са представени достатъчно съпътстващи доставките по неосчетоводените фактури документи, то не е установено реалното им извършване. Поради това е отменил оспорения РА. Настоящият състав намира, че така постановеното решение е валидно, но частично недопустимо, а в останалата му част неправилно. Независимо от изричните указания на ВАС, съдържащи се в решението по адм. дело № 291/2016 г. и диспозитива на същото, в който е посочено в коя част делото се връща за ново разглеждане, първоинстанционният съд е отменил РА в цялост. Той не е съобразил, че същият е оспорен само в частта по ЗДДС, потвърдена от решаващия орган и до размера от 10 605.01 лв. и следващите се лихви за забава до сумата от 3 872.69 лв. Поради това, като се е произнесъл по законосъобразността на РА и в останалите му части решаващият състав е постановил недопустимо решение, което в частта му свръхпетитум следва да се обезсили. В останалата му част решението е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Първоинстанционният съд не е изпълнил указанията на ВАС да разграничи подписаните от ревизирания и неподписаните процесни фактури, както и тези, за които е платено по банков път. Въпреки, че е формирал изрични фактически констатации в тази връзка, той не е съобразил правните си изводи с тях, като е приел, че доставките по всички фактури не са реално извършени, респективно - не е установено основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на облагането по аналог. При фактури, подписани от ревизирания и фактури за стоки, за които е платено по банков път изводът за реалност на доставките не е обусловен от представянето на приемо- предавателни протоколи или други съпътстващи доставките документи. По тези фактури предаването на правото на разпореждане със стоките като собственик от доставчика на получателя е доказано чрез полагането на подписа на приелия стоките и плащането по банков път, поради което обосновано ревизиращите са приели, че закупените от търговеца стоки са били предмет на последващи облагаеми доставки, за които е следвало да се начисли ДДС. К. е приел обратното и е отменил РА в тази му част, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Предвид основанието за отмяна и предметните предели на спора, на основание чл. 227, ал. 2 АПК по делото следва да се назначи ССчЕ и да се насрочи провеждането на открито съдебно засадение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, ал. 3 и чл. 227, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение