Определение № 337 от 26.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4454/2014 г.

Производството е по чл.309 ал.1 ГПК. Образувано е по молба за отмяна с правно основание чл. 303 ал.1 т.1 и т.5 ГПК вх.№1019209/09.05.2014 г. от Б. Л. М.,подадена чрез пълномощника му адв.М. Т. срещу решение № 2879/ 24.04.2014 г. по гр.д.№9887/2013 г. на Софийски градски съд,гражданска колегия, ІV-а вззивно отделение, с което е потвърдено решение от 15.02.2013 г. по гр.д.№55562/2011 г. на Софийски районен съд,І г.о., 36 състав. Иска се спиране на въззивното решение в частта, с която молителят е осъден да заплати сумата 300 лв. направени разноски по делото. По делото състав на В., ІІІ г.о. констатира следното: Въззивният съд е потвърдил първоинстанционно решение ,с което е отхвърлен предявеният от молителя иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 500 евро,представляваща депозит платен по договор за наем,който подлежи на връщане на наемателя след прекратяването на договора.Присъдил е разноски в размер на сумата 300 лв. на ответника. Съгласно чл.309 ал.1 ГПК по искане на страната съдът може да спре изпълнението на решението срещу което е подадена молба за отмяна при условията на чл.282 ал.2-6 ГПК.В чл.282 ал.1 т.2 ГПК е предвидено спиране на изпълнението на въззивното решение при представено надлежно обезпечение.Неговият размер по решения за парични вземания се определя от присъдената сума.В настоящия случай въззивният съд не е постановил решение за уважаване на иск за парично вземане, а напротив същият е отхвърлен. Съдебният акт в частта, с която е уважено искане за присъждане на разноски има характер на определение.Доколкото в закона е уредена възможност за спиране на решение за уважаване на иск за парично вземане, но не и на определение, то искането за спиране се явява неоснователно. Поради изложеното ВКС, състав на ІІІ г.о.