Определение № 4901 от 13.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3981/2025 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал.7 вр. с чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "Комплекс Хоризонт" АД, чрез адв. Н. Пеев като процесуален представител, срещу определение № 10091 от 08.10.2024 г. по адм. дело № 1752/2023 г. по описа на Административен съд - Варна. Изложени са доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на оспорения съдебен акт с искане да бъде прогласен за нищожен или да бъде обезсилен, съотв. отменен. Сочи се наличие на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал.2 ГПК, които са препятствали своевременното подаване на касационната жалба. Предявена е претенция за разглеждане на частната жалба в открито съдебно заседание. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за частния жалбоподател. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С оспореното определение на Административен съд - Варна е оставена без разглеждане като просрочена, касационната жалба на частния жалбоподател срещу решение № 8288/14.08.2024 г. по адм. дело № 1752/2023 г. За да постанови горния резултат съдът е приел, че жалбоподателят, чрез пълномощника си, е получил съобщение за постановеното по делото решение на 22.08.2024г., а касационната жалба е подадена на 09.09.2024 г., т.е. след преклузивния 14-дневен срок за оспорване по чл. 211, ал.1 АПК, който е изтекъл на 05.09.2024 г. Оспореното определение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите за нищожност и недопустимост на обжалвания съдебен акт, за който се сочи, че не е постановен от независим и безпристрастен съд. Липсват ясни и конкретни доводи, обосноваващи горните твърдения, както и доказателства, които да ги установяват. Противно на изложеното в частната жалба, от доказателствата по делото се установява, че оспореното определение е постановено от законен съдебен състав, който е изпълнил надлежно процесуалните си задължения по чл.213а, ал.1 и ал.2 АПК да провери редовността и допустимостта на предявената касационна жалба, от което следва, че съдебният акт е валиден и допустим. Обжалваното определение е правилно като краен резултат, при следните коригиращи мотиви: В случая недопустимостта на касационното оспорване произтича от необжалваемостта на решението на административния съд, поради което съображенията на първата инстанция за просрочване на предявената жалба са неотносими. Предмет на оспорване е заповед за премахване на два преместваеми обекта, собственост на "Комплекс Хоризонт" АД, издадена на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ във връзка с чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Според разпоредбата на чл. 215, ал. 7, т. 4 ЗУТ, решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за премахване на обекти по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ, са окончателни. Налице е основанието по чл.215, т. 4 АПК и подадената касационна жалба е недопустима, а оспореното определение за оставянето й без разглеждане, макар и по други съображения, е правилно и следва да се остави в сила. С оглед на изложеното, доказателствата относими към срока по чл.211, ал.1 АПК са без правно значение за допустимостта на касационното оспорване и не следва да се преценяват в настоящото производство. По същите съображения съдът не дължи произнасяне и по наведените с частната жалба доводи за наличие на особени непредвидени обстоятелства по см. на чл.64, ал.2 ГПК вр. с чл.144 АПК, възпрепятствали своевременното подаване на касационната жалба. Освен, че това са твърдения от значение за искане за възстановяване на пропуснат срок, каквото не е предявено с частната жалба, но в случая то би било и недопустимо, тъй като по такова искане на жалбоподателя със заявление вх. № 16227/05.11.2024 г., е налице произнасяне с влязло в сила определение № 13869/27.12.2024г. на Административен съд – Варна. Предвид горното, не е необходимо събиране на доказателства за установяване твърденията на жалбоподателя за възникнали обстоятелства по см. на чл.64, ал.2 ГПК, а направеното в тази връзка искане за провеждане на открито заседание за разглеждане на частната жалба, е неоснователно. Водим от изложеното, Върховният административен съд, второ отделение