Определение № 138 от 14.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 1046/2013 г.

Производството е по чл.274 ал.2 вр. с ал. 1 т.2 вр. с чл. 95 ал. 5 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. П. П. против постановеното от Плевенски окръжен съд, Гражданско отделение разпореждане № 2350 / 13.11.2012 год. по гр.д.№ 535 / 2012 год., с което е оставена без уважение молбата му за предоставяне правна помощ на основание чл.95 ГПК, с оглед касационно обжалване на постановеното по същото дело въззивно решение. Жалбоподателят оспорва правилността на разпореждането с довода, че материалното му състояние, респ. липсата на средства за ангажиране на процесуален представител - адвокат, е изводимо от обстоятелствата по самото дело, тъй като именно безпаричието му е основание за завеждането на иска към него. Ответната страна - [фирма] оспорва основателността на частната жалба, считайки правилно съобразяването от съда с непредставянето на конкретни доказателства по смисъла на чл. 83 ал.2 ГПК. Върховен касационен съд, първо търговско отделение, изхождайки от непредоставен с атакуваното разпореждане срок за обжалване, в съответствие с чл. 95 ал.5 вр. с чл.275 ал.1 ГПК,приема частната жалба за редовна, изходяща от легитимирана да обжалва страна и насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. С молба вх.№ 7622 / 10.09.2012 год., в срока за обжалване на въззивното решение, започнал да тече за Р. П. от 10.08.2010 год. / датата на връчването му на препис от въззивното решение / жалбоподателят е поискал предоставяне на правна помощ за касационното му обжалване. С разпореждане от 05.10.2012 год. съдът е указал представянето на доказателства по обстоятелствата съгласно чл.83 ал.2 ГПК вр. с чл. 23 ал.4 от Закона за правната помощ / ЗПП /, каквито и в посочения едноседмичен срок, изтекъл на 25.10.2012 год. / считано от връчване разпореждането на 17.10.2012 год./ не са представени. С атакуваното разпореждане съдът е оставил без уважение молбата, с оглед липсата на доказателства за материалното състояние на молителя. Постановеното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Исканата от страната правна помощ попада в обхвата съгласно чл.21 т.3 ЗПП, но предпоставките за уважаване на молбата съгласно чл.23 ал.4 вр. с ал.2 вр. с чл.21 т.3 ЗПП не са налице. За същите, съгласно чл.23 ал.4 ЗПП, са преценими обстоятелства, идентични с тези, посочени в цитираната от съда, в разпореждането му от 05.10.2012 год. норма на чл.83 ГПК,вкл. декларация за имуществено състояние, а и жалбоподателят не се позовава на неяснота на разпореждането или неадекватност на указанията във връзка с произнасяне по молбата му за предоставяне на правна помощ. Несъстоятелно е обосноваване на извод за конкретно материално състояние на страната единствено от съдържанието на възраженията й по съществото на спора. При това твърдението на жалбоподателя за затруднено материално положение, направено в отговора на исковата молба, се изчерпва с твърдение единствено за факта, че е безработен и няма постоянни трудови доходи, но не и по останалите предпоставки по чл.23 ал.4 ГПК, при това заявено към 21.07.2010 година, докато преценката следва да бъде извършена въз основа на актуалното му материално състояние, вкл. въз основа на декларация за имуществено състояние, каквато не е представил. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение