Решение № 2659 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12468/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. В. Ч., гражданин на Русия, чрез процесуалния си представител адв. В. Марков, срещу решение №33589 от 15.10.2025г., постановено по адм. дело №5592/2025г. на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата й и е потвърден отказът за издаване на дългосрочна виза тип “D”, постановено от компетентен орган при Консулска служба на Република България. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При изложени съображения се прави искане за отмяна на съдебния акт и присъждане на съдебни разноски за две инстанции. Представена е писмена молба. Ответникът – Завеждащ консулската служба в Генералното посолство на Република България в Санкт Петербург – Руска Федерация, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на Четвърто отделение, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима като подадена от лице, за което обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на М. В. Ч., гражданин на Руската Федерация, срещу отказ за издаване на виза вид “D” за Република България на завеждащ консулска служба в Генералното консулство на Република България в Санкт Петербург – Руска Федерация, по заявление №25000533 от 18.02.2025г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с целта на закона, като не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Относно приложението на материалния закон съдът е счел, че са налице основанията за постановения отказ, а именно, че заявителят не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 24 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, като според т. 17 се отказва издаването на виза на чужденец, който не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен транзит, а според т. 24 - са налице основателни съмнения относно автентичността на приложените документи за издаване на виза, истинността на тяхното съдържание, надеждността на направените от чужденеца изявления или намерението му да напусне страната в рамките на разрешения срок за пребиваване. Съдът е посочил, че в случая е постановен отказ по искане за виза на чужденеца, тъй като са налице основателни съмнения за фиктивно представителство, с цел получаване на пребиваване в Република България. Във връзка с извършена съгласувателна процедура, съгласно писмо рег. №УРИ5382р-2357/28.04.2025г. на началник сектор „Миграция“ при ОД на МВР Бургас са констатирани неясноти, относно заявената цел. Сочи се, че търговското дружество с представителство в България има минимална печалба за предходните години, което поставя под съмнение надеждността на сигурни и регулярни средства за издръжка в страната. Посочено е, че търговското представителство е със седалище в гр. Велико Търново, а представения бизнес план за дейността е формален и без конкретика, което обосновава извода, че апликанта като собственик на имот иска да замени краткосрочна шенгенска виза с разрешение за пребиваване на формално основание. Съдът е споделил направените от консулското длъжностно лице констатация, че в случая не е налице достоверно доказана целта, предвид липсата на представен бизнес план за развитието на представителството, както и че чуждестранното търговско дружество има минимални печалби. Съдът е счел, че от представените доказателства се поставят неясноти относно условията за престоя на апликанта основание за отказ по чл. 10, ал.1, т. 17 от ЗЧРБ. Въз основа на установеното съдът е приел, че са налице и неясноти относно условията за престоя, отделно съдът е посочил, че чужденецът притежава апартамент в к.к. Свети Влас, област Бургас,а адреса на управление на търговското представителство е в гр. Велико Търново. Също така съдът е посочил, че не става ясно, по какъв начин ще се осъществи представителство, а съгласно констатациите на сектор „Миграция“, представения бизнес план е прекалено общ и формален. От така изложеното съдът е приел, че са налице съмнения относно надеждността на направените от чужденеца изявления, поради което ответникът правилно е квалифицирал тази констатация като основание за отказ по чл. 10, ал.1, т. 24 от ЗЧРБ. По изложените съображения Административен съд София-град е счел жалбата за неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящата инстанция счита, че обжалваното решение не съответства на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, защото не съдържа собствени мотиви, от които да се установи, че съдът е извършил дължимата се проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, въз основа и при преценка на събраните по делото доказателства. Съгласно разпоредбите на чл. 172а, ал. 2 АПК, съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, като тези мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря като съдържание на посочените законови изисквания. Това е така, защото мотивите на обжалваното решение относно материалната законосъобразност на оспорения административен акт са заимствани от представено становище с рег. №УРИ 5382р-2357 от 28.04.2025г. на Сектор „Миграция“, при Областна дирекция на МВР-Бургас при МВР. Административният съд не е изложил мотиви, които да са собствени и различни от въпросното становище. Отделно, съдът не е посочил защо приема безусловно, правните изводи относно съответствието на административния акт с изискванията на закона. Липсва подробен анализ на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, в допълнение следва да се посочи, че по делото няма доказателства обосноваващи установеното от Сектор „Миграция“, при Областна дирекция на МВР-Бургас при МВР, а съдът приема фактите посочени в становището безусловно. Следва да бъде посочено, че първоинстанционният съд е бил сезиран жалба от адресата на административния акт, в която са релевирани аргументи, сочещи неправилно приложение на материалния закон, както и че административният акт нарушава чл.6, ал.1 и чл. 8 от ЕКПЧ. Административният съд не ги е обсъдил. Затова може да се обоснове изводът, че с процесното решение е нарушен и принципът за равенство, регламентиран в чл. 8, ал. 1 АПК, според който всички лица, които са заинтересовани от изхода на производствата по този кодекс, имат равни процесуални възможности да участват в тях за защита на своите права и законни интереси. Тук е мястото да се посочи, че М.Ч. е подала заявление за получаване на виза за дългосрочно пребиваване, съгл. чл. 9а, ал.2, т. 4 от ЗЧРБ, респективно е постановен отказ. Съгласно чл. 9 а, ал. 2 ЗЧРБ видовете визи са: т. 1) за летищен транзит (виза вид "А"); т. 2) - отменена ДВ, бр. 9/2011 г.; т. 3) за краткосрочно пребиваване (виза вид "С"; т. 4) за дългосрочно пребиваване (виза вид "D"). Съгласно чл. 10 а, в чиято ал. 4 от ЗЧРБ е предвидено, че отказите за издаване на визи по чл. 9 а, ал. 2, т. 4 не подлежат на обжалване по съдебен ред, освен когато лицето претендира засягане на основни права и свободи по Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Т. е., изрично е изключен по отношение на откази за визи по чл. 9 а, ал. 2, т. 4 ЗЧРБ. В случая именно такава виза е поискана от чужденеца. Разпоредбата на чл. 10 а, ал. 4 ЗЧРБ съставлява предвиденото в чл. 120, ал. 2 от Конституцията изключение от общата клауза за обжалваемост на актовете на администрацията и препятства осъществяването на търсения съдебен контрол за законосъобразност. В т. 1 от решение № 14 от 04.11.2014 г. по конст. дело № 12/2014 г. на Конституционния съд изрично се подчертава, че разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията дава правото на законодателя по изключение при спазване на изискванията за съразмерност, включително задължителните за страната международни стандарти за достъп до съдебна защита, със закон да предвиди необжалваемост пред съд на изрично посочена категория административни актове само, когато това е необходимо за опазване на основите на конституционния ред или на други особено важни обществени интереси, като осигуряването на отбраната и сигурността на страната, както и осъществяването на принципите и целите на нейната външна политика. В случая М.Ч. в жалбата си до съда е изложила възражения за засягане на основни права и свободи по ЕКПЧ, които съдът не е обсъдил. Предвид необсъждането на аргументи, посочени в жалбата и липсата на самостоятелен фактически анализ от страна на съда на събраните доказателства по административната преписка, касационната инстанция не може да извърши касационен контрол за законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Въз основа на гореизложеното настоящата съдебна инстанция приема, че допуснатите от първоинстанционния съд нарушения на чл. 172а, ал. 2 АПК в случая са съществени, защото правят невъзможна проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. По горните съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и делото да бъде върнато на друг състав от същия съд за ново разглеждане, при което съдът да отстрани посочените по-горе съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По искането за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото - чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение