Определение № 30 от 06.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3694/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Подадена е частна жалба от Ц. Л. М., чрез адвокат Д. Ж. К., срещу определение № 3314 от 11. 07. 2025 г. по в. гр. д. № 467/2025 г. на Окръжен съд – Варна, ГО, 5 състав, с което е оставена без уважение подадената от същата молба вх. № 15146/28. 05. 2025 г. за изменение на решение № 439 от 22. 04. 2025 г. по в. гр. д. № 467/2025 г. на ВОС в частта за разноските чрез намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, които ответницата Ц. Л. М. е осъдена, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на ищците Т. К. М. и Д. М. М., от сумата 4000 лв. на сумата 1500 лв. Не е подаден отговор на частната жалба от ищците Т. К. М. и Д. М. М.. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е допустима, но неоснователна. За изготвяне на искова молба и процесуално представителство на ищците по иска по чл. 108 ЗС, е договорено с адвокат А. Д. А. и платено адвокатско възнаграждение в размер на 8000 лв. С въззивното решение е отменено първоинстанционното решение, отхвърлящо иска за собственост, вместо което е постановено решение, с което искът по чл. 108 ЗС е уважен. Това е породило отговорността на ответницата по чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищците разноските, направени при разглеждане на делото пред двете инстанции, включително и разходите за адвокатско възнаграждение. Съдът е уважил възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, като в полза на ищците е присъдена сумата 4000 лв., а не 8000 лв. Тази сума съответства на фактическата и правна сложност на делото, продължителността на производството и осъществените от адвоката процесуални действия пред двете инстанции (в договора за правна помощ и съдействие е посочено, че възнаграждението е уговорено за процесуално представителство пред районния съд, но всъщност възмездява предоставената правна защита и съдействие до приключване на исковото производство, тъй като до приключването му няма договорено и платено друго адвокатско възнаграждение от ищците). Следва да се посочи, че искът по чл. 108 ЗС е с цена 82832 лв. (данъчната оценка на имота) и размерът на адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа възлиза на 7252, 56 лв. за всяка инстанция, като при уважаване на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът се е съобразил с решение по дело С-438/2022 г. на СЕС и е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение под предвидения в наредбата размер. Обстоятелството, че с отмененото първоинстанционно решение на адвоката – пълномощник на ответницата, осъществила безплатно процесуално представителство на ответницата пред първата инстанция, съдът е определил възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 1500 лв. не е основание за намаляване разноските за адвокатско възнаграждение на ищцовата страна до размер на 1500 лв., какъвто довод се съдържа в частната жалба. Адвокатът, предоставил безплатна защита и съдействие, разполага с възможността да иска увеличаване размера на определеното му по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА възнаграждение чрез иницииране на производство по чл. 248 ГПК, ако определеният размер е занижен. Нереализирането на тази възможност и определяне на нисък размер на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА обаче не е основание за намаляване разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна. Като законосъобразно, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение