Определение № 4169 от 18.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4559/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от ищеца П. И. Ш., с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на определение № 2853 от 04.06.2025 г. по гр. дело № 4559/2024 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, постановено по реда на чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 111 от 11.07.2024 г. по в. гр. д. № 604/2022 г. на Варненски апелативен съд в частта му досежно съдебно – деловодните разноски. Молителят поддържа, че съдът не е съобразил фактическата и правна сложност на делото, обжалваемият материален интерес и вида и обема на извършената от процесуалния представител на ответника правна работа. Счита присъденият от настоящия съдебен състав размер на платеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение за несправедлив и прекомерен, при което моли той да бъде намален на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, при съобразяване и с решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г.. В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника К. И. Ш., който застъпва становище за неоснователност на молбата с правно основание чл. 248 ГПК с доводи за съответствие на присъдения размер на адвокатския хонорар с фактическата и правна сложност на спора и с реално извършената от адвоката работа. Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение, обсъди доводите на страните, след което намира молбата с правно основание чл. 248 ГПК за допустима и основателна. С постановеното по настоящото дело определение по реда на чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение, с което са отхвърлени като неоснователни искове с правни основания чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и чл. 38, ал. 1 ЗЗД. Производството пред ВКС е приключило без провеждане на открито с.з., като извършените от процесуалния представител на ответника К. Ш. процесуални действия се свеждат до подаване на отговор на касационната жалба. При определяне на дължимия адвокатски хонорар в хипотезата на отговорността за съдебни разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъде съобразена практиката на СЕС, обективирана в решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване от СРС, според което посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат като ориентир, но не са обвързващи за съда в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК и на чл. 38, ал. 2 ЗА. Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото, при оценка за адвокатския труд като висококвалифициран, нуждаещ се от справедливо овъзмездяване. В конкретния случай, при преценка на горепосочените обстоятелства, конкретни за всяко съдебно производство, настоящият съдебен състав намира платеният от ответника хонорар за един адвокат за прекомерен и определя за присъждане хонорар в размер на 2 000 лв., в който смисъл следва да бъде изменено определението по чл. 288 ГПК в частта му досежно разноските. Съобразно гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение