Решение № 254 от 10.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1526/2013 г.

Решение № 254 от 10.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1526/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Нинова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 474 от 23.11.2012 г., постановено по гр. дело № 1060/2012 г., с което е потвърдено решение № 31 от 12.01.2012 г. и решение № 860 от 06.08.2012 г., двете по гр. дело № 455/2009 г. на Великотърновския районен съд за приемане за установено по отношение на М. Н. К., с ЕГН [ЕГН ] и К. П. К., с ЕГН [ЕГН ], двамата от гр. В. Т., [улица], че П. И. К. от [населено място], [улица], ет. 4, ап. 7, с ЕГН [ЕГН ], със съдебен адрес гр. В. Т., [улица], № 39, ет. 2, адв. П. П., е собственик на ? ид. ч. от недвижими имоти, както следва: дворно място от 416 кв. м., представляващо парцел 1-82 в кв. 3 по плана на гр. В. Т., при граници: улица, парцел V-83, парцел IV-82 и имот пл. № 81, индивидуализирано понастоящем, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-86/19.09.2008 г. на изп. директор на А., по скица № 4586/24.06.2011 г. като поземлен имот с идентификатор 10447.516.31, с площ 461 кв. м, заедно с построената в този имот еднофамилна жилищна сграда - двуетажна, със застроена площ 113 кв. м с идентификатор 10447.516.31.1, съгласно скица на сграда № 5152/12.07.2011 г. на С. В. Т., гараж и магазин, на основание прекратена съпружеска имуществена общност, по иск, предявен от П. И. К. от [населено място] с прогласяване на основание чл. 22, ал. 3 СК (отм.) по отношение на П. И. К. на сделката, обективирана в нотариален акт № 84, дело № 135/2000 г. на нотариус Д. Д., с която М. Н. К. и П. И. К. са дарили на сина си К. П. К. процесния имот. Недоволни от въззивното решение са касаторите М. Н. И. и К. П. К., представлявани от адвокат К. С., които го обжалват в срока по чл. 283 ГПК като считат, че е неправилно и необосновано. Процесуалният представител адвокат С. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Твърди, че са изтекли всички давностни и придобивни срокове, нотариалният акт е издаден преди повече от пет години, а касаторът е владял имота на правно основание, което не е оборено. От ответника по касация П. И. К., представляван от адвокат П. П., е постъпил писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК със становище за неоснователност. Върховният касационен съд, състав на I-во гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените оплаквания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да потвърди решенията на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции: обуславяща с правно основание чл. 22, ал. 3 СК (отм.) и обусловена - предявен по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 77, ал. 1, пр. 1 и 3 ЗС във връзка с чл. 19, ал. 1 и ал. 3, чл. 26, ал. 1, пр. 2 и чл. 27 СК (отм.) (явно се има предвид ЗЗД), а исковата молба е подадена в шестмесечния преклузивен срок, визиран в разпоредбата на чл. 22, ал. 3 СК (отм.) като е съобразено, че тригодишният преклузивен срок е уреден при унищожаване на договори, при което е направен извод, че сделка, сключена при условията на чл. 22, ал. 3 СК (отм.) не е нищожна по смисъла на чл. 26 ЗЗД, нито е висяща недействителна по чл. 42 ЗЗД, нито е унищожаема съгласно чл. 27 и сл. ЗЗД, а е относително недействителна по отношение на неучаствалия в сделката съпруг - в случая ищеца по спора. Отчетено е, че нотариалният акт, с който е оформена сделката, е документ, имащ обвързваща доказателствена сила, която се оборва по реда на чл. 193 ГПК чрез посочените в чл. 194 ГПК доказателствени средства. Взето е предвид, че с представеното по делото удостоверение от нотариус Б. е удостоверено с обвързваща доказателствена сила какви права са дадени с пълномощното, представено пред нотариуса, изповядал процесната сделка, т. е. кой, кога, за какво е дал пълномощно. Касационно обжалване е допуснато с определение № 195 от 15.04.2013 г., постановено по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като обжалваното въззивно решение противоречи на влязлото в сила решение № 489 от 21.12.2011 г. по гр. дело № 1247/2011 г. на Великотърновския окръжен съд. Съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК при проверка по правилността на въззивното решение Върховният касационен съд следва да се произнесе и по останалите посочени в жалбата основания. По отношение приложеното решение с оглед твърдението за противоречива практика настоящия състав констатира следното: С решение № 763 от 26.07.2011 г., постановено по гр. дело № 1137/2009 г. на Великотърновския районен съд е отхвърлен предявеният на основание чл. 124, ал. 1 ГПК установителен иск за собственост от П. И. К. срещу М. Н. И. относно ? ид. ч. от апартамент № 6, вх. А на бл. 14 на [улица] кв. Ч. в [населено място], придобит по време на брака им. С решение № 489 от 21.12.2011 г., постановено по в. гр. дело № 1247/2011 г. Великотърновският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение като е приел, че след като ищецът се позовава на относителна недействителност на извършеното през време на брака с другата страна (без представителна власт) разпореждане с имот в режим на съпружеска имуществена общност (СИО) при необорена презумпция по чл. 19, ал. 3 СК (отм.) за съвместния принос, приложима е специалната норма на чл. 22, ал. 3 СК (отм.), а не общите правила на ЗЗД, в т. ч. и чл. 42, ал. 2 ЗЗД. С определение № 1057 от 13.08.2012 г. състав на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд по гр. дело № 322/2012 г. не е допуснал касационно обжалване на посоченото въззивно решение, като е прието, че сделката е извършена с пълномощно от ищеца на бившата му съпруга и тъй като не е установено, че такова упълномощаване липсва за сделката-дарение на майка й по нотариален акт № 81/2000 г. на нотариус Д. Д., № 145 в регистъра на Нотариалната камара с район на действие Великотърновския районен съд, не е оборена материалната доказателствена сила на нотариалния акт като официален свидетелстващ документ за удостоверените с него обстоятелства. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Установителен иск е този, чийто петитум се ограничава с искането да се разреши граждански спор със сила на пресъдено нещо както е в случая. Спор може да възникне относно всяко гражданско право, затова установителният иск е допустим относно всякакви граждански права. Интересът от установителния иск се разкрива, когато по делото ответникът оспорва претендираното от ищеца право или претендира правото, което ищецът отрича. Следователно, за да съществува интерес от установителния иск, е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричаното от него право. Според това, дали установителният иск цели да установи съществуването или несъществуването на спорното право, той е в първия случай - положителен, а във втория - отрицателен. Един и същ правен спор може да даде повод било за положителен, било за отрицателен установителен иск - зависи коя от двете страни ще вземе инициативата за съдебното разрешаване на спора. Да се уважи отрицателен установителен иск е равнозначно на отхвърляне на положителен такъв - това обяснява защо и по двата иска разпределението на доказателствената тежест е едно и също. Тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства. Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказването, а доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили - чл. 154 ГПК. За разпределението на доказателствената тежест е без всякакво значение каква процесуална роля заема страната, решаващо е каква правна последица страната претендира като настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както правнорелевантните факти така и спрямо кои лица възникват техните правни последици. Следва да се има предвид, че ако критериите, от които изхожда доказателствената тежест, заедно с изводите, до които въз основа на нея се стига, са материалноправни, нейното съдържание е процесуално. С нотариален акт № 84 от 23.02.2000 г., том I, рег. № 1350, дело № 135/2000 г. на нотариус Д. Д. с № 145 в регистъра на Нотариалната камара с район - Великотърновския районен съд жалбоподателката М. Н. К. и П. И. К. (ответник по касация) чрез първата като негов пълномощник са дарили на сина си К. П. К. чрез неговия особен представител Р. П. Н., процесния недвижим имот като при съставяне на акта е представено пълномощно № 615 от 21.01.1999 г. на Нотариус Т. Б., а според удостоверение изх. № РК-9 от 18.03.2009 г., издадено от нотариус Т. Б., вписана под № 283 в регистъра на Нотариалната камара с район на действие Великотърновския районен съд - с посоченото пълномощно П. И. К. е дал права, но за участие в търг (оригиналът на пълномощното е приложен по посоченото нотариално дело към 2000 г., което е унищожено поради изтичане на давността за съхранение). С решение № 616 от 24.09.2009 г. по гр. дело № 455/2009 г. на Великотърновския районен съд е отхвърлен установителния иск, предявен от П. И. К. срещу М. Н. К. и К. П. К. за ? ид. ч. от имота. С решение № 37 от 02.03.2010 г. по гр. дело № 1091/2009 г. Великотърновският окръжен съд е обезсилил първоинстанционното решение, като е върнал делото за ново разглеждане от районния съд по иска на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД относно представителната власт на съпругата с оглед оспорване неистинността на нот. акт № 84/2000 г. като с определение № 1145 от 21.12.2010 г., постановено по гр. дело № 734/2010 г. на първо гражданско отделение на Върховния съд не е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение. След подновяване пред първата инстанция под същия номер дело е постановено решение № 31 от 12.01.2012 г., с което искът с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК е уважен за ? ид. ч. от процесния имот, а по реда на чл. 247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение № 860 от 06.08.2012 г. като в диспозитива е допълнено, че се прогласява недействителността на основание чл. 22, ал. 3 СК (отм.) на сделката, обективирана в нот. акт № 84/2000 г. С обжалваното решение № 474 от 23.11.2012 г., постановено по гр. дело № 1060/2012 г. са потвърдени двете първоинстанционни решения по съображения, както са изложени по-горе. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е съобразил, че срокът по чл. 22, ал. 3 СК (отм.) е преклузивен и искането е заявено в шестмесечен срок от узнаването, като в случая е оборена обвързващата доказателствена сила с оглед събраните доказателства, че е ползвано пълномощно № 615, но за участие в търг. Това е така, защото, каква е представителната власт, се определя според употребения израз, а упълномощаването за разпореждане трябва да съдържа точно посочване на тази представителна власт. Съгласно чл. 36 ЗЗД представителството е извършване на правни действия за друго лице и от негово име с непосредствено действие за него. При упълномощаването представляваният определя обема на представителната власт /в случая - за участие в търг/, а това е правната възможност, по силата на която съпругата може да извършва действия от името на съпруга и да създава за него правни последици. Формата на упълномощителната сделка е "създадена" (изпълнена), чрез отделно производство по чл. 485, ал. 2 (отм.)ГПК, което е приключило при старата редакция на чл. 37 ЗЗД и при действието на отм. ГПК. При специалното пълномощно пълномощникът се овластява да извършва от името и за сметка на представлявания само определен вид правни действия, т. е. представителната власт на пълномощника е ограничена само до посочените в пълномощното видове правни действия, а в случая пълномощното овластява пълномощника да извърши само едно конкретно правно действие - еднократно пълномощно. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 281, т. 3 ГПК, касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение