Определение № 3713 от 27.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3008/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК и е образувано по частна жалба на С. Попов от [населено място], чрез адв. К. Арнаудов, против определение № 2036/26.02.2024г., постановено по адм. дело № 10661/2023г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена молбата на С. Попов с искане за допълване на определение № 1091/30.01.2024г. по същото дело, с което е върната касационната жалба на Г. Амзин срещу решение № 7502/01.12.2023г., в частта за разноските. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и уважаване на искането по чл. 248 ГПК чрез присъждане на адвокатско възнаграждение за отговор по касационната жалба в размер на 3000лв. Ответникът по молбата Г. Амзин, чрез адв. Д. Иванова, взема становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване определение (чл. 248, ал.3 ГПК вр. чл. 144 АПК), от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество е частично основателна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приема, че към отговора на касационната жалба не са представени доказателства за заплащането на одвокатско възнаграждение, поради което не са налице основанията по чл. 213а, ал.9 АПК за присъждането им. Определението е валидно и допустимо, но частично неправилно поради нарушение на материалния закон. С определение № 1091/30.01.2024г., постановено по адм. дело № 10661/2023г. по описа на Административен съд София-град е върната касационната жалба на Г. Амзин срещу решение № 7502/01.12.2023г. по същото дело. Това определение е акт по чл. 213а, ал.1, изречение второ и чл. 213а, ал.7 АПК. В този случай може да се присъждат разноски, ако са поискани и са представени доказателства за заплащането им, съгласно чл. 213а, ал.9 АПК. В разглеждания случай, с искането за допълване на определението, подадено по реда на чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК, са претендирани разноски за адвокатско възнаграждение за отговор по касационната жалба, като с тази молба са представени доказателства за заплащането им в брой и в размер на 3000лв. Неправилно първоинстанционният съд приема, че този договор не може да се приеме като доказателство за заплащане на адвокатското възнаграждение, защото е представено след депозирането на отговора по касационната жалба. Доколкото определението за връщане на касационната жалба е постановено в закрито заседание, за молителят съществува възможността да представи доказателствата за заплащане на възнаграждението с молбата по чл. 248 ГПК. Затова искането за допълване на определението в частта за разноските е основателно и неправилно е отхвърлено от съда с обжалваното определение. Искането е частично основателно по размер. С оглед направеното в становището на Г. Амзин по искането по чл. 248 АПК възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал.5 ГПК и като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, както и обема на осъщественото процесуално действие-отговор по касационна жалба, който е подобен на писмената защита пред първата инстанция, настоящият състав намира, че размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение за адвокат следва да бъде намален на 300лв. По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК и чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,