Определение № 8486 от 08.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5938/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) срещу Определение №587 от 10.05.2024 г. на Административен съд София - област (АССО) по адм. дело № 445/2024 г. С обжалваното определение е отменен Акт, изх. №10-00-1515-1/23 от 05.01.2024 г. на председателя на КРС. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е недопустимо, алтернативно неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи, че съдът неправилно е определил предмета на спора, като с обжалвания административен акт не е постановено спиране на административното производство. По искането на дружеството за възстановяване на недължимо платените такси е формиран мълчалив отказ, който е оспорен от дружеството и е образувано адм. д. №75/2024 г. на АССО. Твърди, че спорът не е родово подсъден на АССО, тъй като не е повдигнат спор за законосъобразност на акт на КРС, а на председателя на КРС. Иска се обезсилване, алтернативно отмяна на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба – „Цетин България“ ЕАД изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК. Предвид обстоятелството, че обжалваното определение е задължително за административния орган и с оглед факта, че неправилно е определен предметът на делото, а от там и редът за неговото разглеждане, то административният орган има правен интерес да го оспори. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да отмени обжалвания административен акт, първоинстанционният съд приема, че с него е спряно производството по Искане, вх. №10-00-1515 от 29.11.2023 г. подадено от „Цетин България“ ЕАД. Според съд в акта се съдържа ясно и категорично волеизявление за спиране на административното производство, което засяга по неблагоприятен начин интересите на дружеството. За да отмени обжалвания административен акт, първоинстанционният съд приема, че Акт, изх. №10-00-1515-1/23 от 05.01.2024 г. на председателя на КРС е издаден от некомпетентен орган, в противоречие с материалния закон. Определението е недопустимо. Видно от съдържанието на Акт, изх. №10-00-1515-1/23 от 05.01.2024 г. на председателя на КРС, с последния е отказано да се разгледа по същество Искане, вх. №10-00-1515 от 29.11.2023 г. подадено от „Цетин България“ ЕАД. Изрично е записано, че „КРС няма основание да разглежда направеното от предприятието искане за възстановяване на платена годишна такса, дължима по Закона за електронните съобщения“. Действително в обжалвания административен акт не е посочено правното основание за постановяването му, но от разпоредителната част на акта ясно може да бъде изведена волята на административния орган за отказ да разгледа по същество подаденото искане поради наличието на висящо съдебно производство по адм.д. №11940/2023 г. на Върховния административен съд (ВАС). Следователно, съдът не се е произнесъл по предмета на жалбата и е определил неправилно акта, който се обжалва. Така установеното води и до невъзможност административният орган да изпълни определението. За пълнота следва да бъде отбелязано следното: В случаите когато административният акт е издаден от некомпетентен орган това води до нищожност, а не до незаконосъобразност на административния акт. В случая съдът е приел, че актът е издаден от некомпетентен орган, но не е обявил неговата нищожност, а го е отменил. Приетото от съда, че актът е издаден и в противоречие с материалния закон, не променя този факт, тъй като порокът нищожност е най-тежкият порок на административния акт, който поглъща пороците, свързани с неговата незаконосъобразност. Възражението на частния жалбоподател за недопустимост на съдебния акт поради родова неподсъдност на спора на АССО, е неоснователно. Съгласно чл. 134, ал. 2 АПК възражение за местна неподсъдност на делото може да се прави най-късно в първото заседание в първата инстанция. В същия срок този въпрос може да се повдига и от съда служебно. Местната подсъдност на административноправния спор е относителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на жалба, поради което пропускането на очертания в чл. 134, ал. 2 АПК срок за възражение, включително и служебно от съда, обосновава местна компетентност на административния съд, пред който делото е заведено. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде обезсилено като недопустимо и делото върнато на друг състав на първоинстанционния съд, който да се произнесе по предмета на делото. В случай, че при новото разглеждане на делото съдът обяви за нищожен/отмени обжалвания административен акт, съдът следва да изпрати преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение