Решение № 10221 от 16.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2816/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) срещу Решение № 1521/14.01.2026г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. дело № 4718/2025г. С обжалваното решение е отменена Заповед № 3286з-1583 от 16.04.2025г. на директора на ГДНП; делото като преписка е върнато на директора на ГДНП за ново разглеждане на искането на Т. Т. Т. за снемане на полицейска регистрация № [номер] от 05.02.2021 г., при спазване на дадените в решението указания по тълкуване и прилагане на закона; Главна дирекция „Национална полиция“ е осъдена да заплати разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е необосновано, неправилно поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Изложените съображения по същество се свеждат до това, че полицейската регистрация е необходима за предотвратяване и разкриване на престъпления, защита на националните интереси и опазване на обществения ред. Допълнително е посочено, че при произнасянето си административният орган е спазил разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и Съвета от 27.04.2016г. и Решение от 30 януари по дело С-118/22 г. на СЕС. Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде отхвърлена жалбата на Т. Т. срещу Заповед № 3286з-1583 от 16.04.2025 г. Представя писмена защита. Претендира разноски по делото. Касаторът се представлява от гл. юрк. Розенова. От ответника по касация – Т. Т. Т. е депозиран писмен отговор, в който излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното съдебно решение. По същество твърденията са, че липсват ясни мотиви в отменения административен акт защо е необходимо поддържането на вече направената полицейска регистрация, както и че не е направена преценка на характеристиките и личността на регистрираното лице, включително и по отношение на деянието, за което му е ангажирана отговорността. Претендират се разноски за касационната инстанция. Ответникът по касация се представлява от адв. Георгиева. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяната му. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че Т. Т. Т. има полицейска регистрация № [номер] от 05.02.2021 г., извършена от РУ на МВР – Троян. Установено е още, че с присъда (споразумение) № 28 от 16.02.2021 г., постановено по НОХД № 50/2021 г., РС – Троян е признал Т. Т. Т. за виновен, за това, че около 03.10 ч. на 27.12.2020 г. в гр. Троян, обл. Ловешка, по ул. „Ген. Карцов“, с посока на движение от ж.к.“Лъгът“ на гр. Троян, обл. Ловешка към гр. Ловеч, управлявал МПС, марка „Мерцедес“, модел „Е 320“ с рег. № [рег. номер], с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,90 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARDN 0029, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 вр. чл. 55, ал.1, т.1 НК, съдът е наложил на Т. Т. Т. наказание „лишаване от свобода“ в размер на 7 (седем) месеца, глоба в размер на 350 (триста и петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 (десет) месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е отложил изтърпяването на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от 3 (три) години. Т. е реабилитиран на основание чл. 86, ал. 1, т.1 от НК, с отразена дата на получаване на сведението 22.02.2024 г. Производството пред административния орган започнало по повод молба от 04.02.2025г. от Т. до началника на РУ МВР - Троян, с която е поискал да бъде снет от полицейска регистрация. Извършена била проверка в РУ-МВР – Троян, като резултатите били изпратени на 12.03.2025г. в ГДНП с мотивирано предложение на ВПД директор на ОДМВР – Ловеч за отказ за снемане на полицейска регистрация № [номер] от 05.02.2021 г., извършена от РУ на МВР - Троян, поради липса на основание по чл.68, ал.8 ЗМВР. Със процесната Заповед № 3286з-1583 от 16.04.2025г. директорът ГДНП отказал снемането на полицейска регистрация № [номер] от 05.02.2021 г., извършена от РУ на МВР - Троян, извършена на Т. Т. Т.. Като мотиви в същата е посочено, че осъждането с влязла в сила присъда, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок не е сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейска регистрация по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, включително и при настъпила реабилитация; с действията си Т. Т. Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на умишлено престъпление от общ характер; прекратяването на делото при сключване на споразумение не е сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейска регистрация; продължаването обработването на данните за извършената на Т. полицейска регистрация следва да способства за изпълнението на основните дейности на полицейските органи по чл. 6, ал. 1, т. 1, и чл.8, ал.1 от ЗМВР, като се счита, че към момента данните от полицейската регистрация на Т., се съхраняват в подходящ разумен срок с оглед целите, за които се обработват – противодействие на престъпността и опазване на обществения ред; не били установени нововъзникнали обстоятелства, които да удостоверяват, че е отпаднала целта, заради която е извършена полицейската регистрация на Т.. При така установеното от фактическа страна АССГ е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да отмени оспорения административен акт АССГ е приел, че същият е издаден в нарушение на материалния закон. Позовавайки се на Решение от 30 януари по дело С-118/22 г. на СЕС, отчитайки, че не е транспониран чл. 5 от Директива (ЕС) 2016/680 от 27.04.2016г., съдът е посочил, че за да е законосъобразен отказът на ответника същият следва да е мотивиран от фактическа страна с надлежно удостоверени факти, че същите обосновават нуждата да се продължи полицейската регистрация на жалбоподателя, съответно, че не се налага снемането ѝ, защото продължаването ѝ след се явява оправдано от гледна точка на целите на закона (ЗМВР, Наредбата и Директива ЕС 2016/680). Посочил е, че към 04.02.2025 г., когато Т. подава своята молба за снемане на направената му полицейска регистрация № [номер] от 05.02.2021 г., същият няма нито качеството на обвиняем в извършването на друго такова престъпление, нито се изпълнява наложеното му наказание за това престъпление, реабилитиран е, не е бил привличан в качеството си на обвиняем, дори и в друго качество в друго наказателно производство. В процесния случай взетите под внимание обстоятелства от административния орган са осъждането с влязла в сила присъда на Т., чието изпълнение е отложено с изпитателен срок. Отчетено е, че именно заради присъдата е извършена и полицейската регистрация, заличаването на която се иска. Административният орган не е съобразил дали към момента на издаване на оспорената заповед Т. има връзка с криминална дейност, не са отчетени негови личностни характеристики, наличието на действащ трудов договор. От друга страна според АССГ анализът на органа, че личността на Т. е високо рискова не се подкрепя от събраните в административното производство доказателства. В оспорения административен акт не са обсъдени всички относими факти и обстоятелства, налагащи продължаване на съхранението на данните на Т.. Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи или е налице основание полицейската регистрация на лицето да бъде снета. Настоящият касационен състав намира, че АССГ е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като такива конкретно не се и сочат от касатора, проявил е процесуална активност като е събрал всички относими към спора доказателства и не е допуснал нарушения при анализа им, поради което доводът, че решението е необосновано е неоснователен. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че разпоредбата, регламентираща основанията за снемане на полицейска регистрация – чл. 68, ал. 6 от ЗМВР в светлината на Решение по дело С-118/2022 г. на СЕС и чл. 5 от Директива (ЕС) 2016/680, е непълна и има празнота, която следва да се преодолее посредством прилагане на съюзното право. В този смисъл правилни са изводите на АССГ, че административният орган следва да прави конкретна преценка, във всеки случай на искане за снемане на полицейска регистрация, за необходимостта от съхранение на данните за целите, за които са събрани, за пропорционалност на срока на съхранение, както и периодични проверки дали все още съществува необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел, извършило ли е лицето ново престъпление от общ характер, в периода след изтърпяване на наказанието, представлява ли по-малък риск от гледна точка на целите за противодействие на престъпността или опазване на обществения ред. В настоящия случай такава преценка от органа не е направена. Декларативното посочване „в случая е налице необходимост правоохранителните органи да разполагат с данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, включително при извършване на тяхната оперативно-издирвателна дейност по чл. 8, ал. 1 от ЗМВР, осъществяване на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 от същия закон“, без каквато и да е конкретика и без да е направена връзка с лицето - заявител не може да се възприеме за мотиви. Не е извършена конкретна преценка с оглед личността на лицето поискало заличаване на полицейската регистрация. Изложените от органа мотиви са бланкетни и на практика не може да се приемат за мотиви във връзка с конкретния отказ. Предвид установените пропуски правилна е констатацията на АССГ, че административният орган е постановил необоснован и несъответен на Решение от 30 януари по дело С-118/22 г. на СЕС административен акт. Към изводите на първата инстанция настоящата препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Предвид горните съображения и при липсата на пороците, сочени като касационни основания, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация се следват разноски, ако бяха доказани. Претенция за разноски е формулирана в отговора на касационната жалба, но доказателства за реално направени такива не са представени, поради което разноски за касационното производство не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение