Определение № 8597 от 11.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7647/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от П. С. Н., с [ЕГН], с адрес в гр. София, чрез пълномощник адвокат Р. Дучева, срещу определение № 27957/10.07.2026 г., постановено по адм. дело № 8495/2026 г., по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е оставено без уважение искането му за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-4332-003009/17.06.2026 г., издадена от полицейски орган в отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи /„ПП“–СДВР/, с която на основание чл.171,т.1, б“з“)гг) от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена ПАМ „временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“. В частната жалба са изложени съображения за необоснованост и противоречие с приложимия материален закон на оспорения съдебен акт, като се твърди, че при постановяването му съдът не е взел предвид всички релевирани от оспорващия доводи, нито вредите, които същият ще понесе в резултат от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Претендира се отмяна на обжалваното определение и постановяването на нов акт по съществото на спора, с който да бъде уважено искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, обжалвана пред първоинстанционния съд. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав, приема, че частната жалба, като подадена от легитимирана страна в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С оглед данните от приложените по делото документи, първостепенният съд обосновано констатира, че процесната ПАМ е приложена на основание чл. 171, т. 1, б. “з, „гг“ от ЗДвП, с оглед посоченото в нея фактическо основание - при извършена полицейска проверка е констатирано, че оспорващият управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред /автомобилът е със служебно прекратена регистрация на 02.05.2026 г., като проверката е извършена на 17.06.2026 г./. За да остави без уважение искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, съдът обосновано приема, че жалбоподателят не установява твърдените от него значителни или трудно поправими вреди в резултат от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, свързани с невъзможността му да изпълнява трудовите си задължения. Определението е правилно. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, като този закон не предвижда основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, следователно намират приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2, във връзка с ал. 4 АПК. Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2 - ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Условията по чл. 166, ал. 2 АПК обаче не са налице в процесния случай. Правилно съдът приема, че жалбоподателят не доказва настъпването на вреди от предварителното изпълнение на акта, които да са противопоставими на защитения обществен интерес, изтъквайки, че целта на процесната ПАМ е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. С оглед релевираните пред настоящата инстанция доводи следва да се посочи, че твърдените от жалбоподателя вреди – невъзможност за изпълнение на трудовите задължения, влошаване на трудовото му положение и възможна загуба на доход поради обстоятелството, че не може да управлява МПС за упражняване на дейности, включени в трудовата характеристика на длъжността му са подкрепени с доказателство единствено за съществуващо трудово правоотношение. Посочените вреди не съставляват сами по себе си значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Доколкото се твърди евентуална загуба на доход, от една страна тя има имуществен характер, а от друга причинно-следствената връзка е опосредена. Следва да се има предвид, че като значителна или трудно поправима вреда се определя само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена (Определение № 12356 от 03.12.2025 г. постановено по адм. дело № 11524/2025 г., по описа на ВАС). Доводът на жалбоподателя относно това, че твърдяното нарушение е в резултат от бездействие на собствениците на моторното превозно средство по съществото представлява възражение срещу законосъобразността на процесната заповед и касае предмета на главния спор по нейното оспорване. Този довод е неотносим към производството по чл. 166 АПК, в рамките на което съдът не извършва преценка на вероятната основателност на жалбата срещу самата заповед, нито черпи аргументи от нея извън тези, обосноваващи наличието на значителна или трудно поправима вреда именно от предварителното й изпълнение (Определение № 4780 от 29.04.2026 г. постановено по адм. дело № 4193/2026 г., по описа на ВАС; Определение № 12356 от 03.12.2025 г. постановено по адм. дело № 11524/2025 г., по описа на ВАС). По същите съображения не следва да бъде обсъждано и възражението за допуснато нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК – преценката дали приложената ПАМ по вид и продължителност съответства на целта на закона при конкретните факти на нарушението е въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта на нейното предварително изпълнение. Наред с изложеното, приложената ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, подбукв. „гг“ ЗДвП няма санкционен характер, а е мярка на административна принуда с превантивна цел – преустановяване на риска от извършване на нови нарушения, застрашаващи безопасността на движението по пътищата, до решаване на въпроса за отговорността на водача. Временната невъзможност жалбоподателят да управлява моторно превозно средство съставлява самото съдържание на мярката, а не вреда от допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта (Определение № 12356 от 03.12.2025 г. постановено по адм. дело № 11524/2025 г., по описа на ВАС). Законодателят е преценил защитените с оспорената мярка обществени отношения – безопасността на движението по пътищата – като притежаващи висока степен на значимост, което обосновава законовата презумпция за наличие на обществен интерес от незабавното й изпълнение. Тази презумпция не е опровергана от изложените в частната жалба доводи. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че не са налице основания за отмяната на оспорения съдебен акт и същият, като валиден, допустим и правилен следва да бъде оставен в сила, при което и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд,