Решение № 140 от 22.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2351/2008 г.

Решение № 140 от 22.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2351/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Таня Митова Производството е по чл. 290 ГПК. Касационна жалба е подала З. "З" гр. Българово срещу решение № 6 от 14.02.2008 г. по гр. д. № 4/2008 г. на Бургаския апелативен съд, с което е отменено решение от 25.07.2001 г. по гр. д. № 1324/1999 г. на окръжен съд Бургас в отхвърлителната му част и вместо това е постановено друго, като З. "З" гр. Б. е осъдена да заплати на г. Д. И. от гр. Б. сумата 17 262,37 лева, на Д. г. К. от гр. Б., И. г. Д. от гр. Б. и Е. г. С. от гр. Б. по 2 873,40 лева, които суми съставляват актуализирана цена на внесени от тях дялови вноски на основание чл. 27, ал. 7 ЗСПЗЗ и § 72 от ПМС № 456/97 г. Касаторът счита, че въззивният съд не е имал основание да приеме, че ищците са правоимащи лица по смисъла на чл. 27, ал. 4 и 7 ЗСПЗЗ спрямо него, тъй като те са станали член-кооператори в З. "З" през 1992 г., напуснали са я през 1999 г. и отношенията им във връзка с това следва да се уредят по чл. 16 З. /1991 г./, по който текст вече са им присъдени дължимите суми. Оплакванията са за допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 от ГПК. Ответниците г. Д. И. от гр. Б., Д. г. К. от гр. Б., И. г. Д. от гр. Б. и Е. г. С. от гр. Б. оспорват касационната жалба и молят да се остави в сила въззивното решение. С определение № 140/29.12.2008 г. Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. Поставен е на разглеждане въпросът за правната квалификация на предявения иск и неговата основателност при положение, че ищците са внесли своите дялове от ликвидирана земеделска кооперация "З", по отношение на която са били правоимащи по смисъла на чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ, в новообразувана земеделска кооперация "З" - ответник по делото. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК - тъй като въззивното решение противоречи на други влезли в сила решения на Върховния касационен съд, които касаят идентични правни спорове между касатора и други негови бивши член-кооператори - за приложимата правна норма и произтичащите от нея имуществени права на напусналите кооперацията /Р № 646/10.07.2006 г. по гр. д. № 338/2005 г. на ВКС, IV г. о., Р № 983/31.07.2003 г. по гр. д. № 781/02 г. на ВКС, IV г. о., Р № 2099/7.01.2003 г. на ВКС, V г. о., Р № 2464/11.01.2006 г. на ВКС, IV г. о. и др./. Разгледана по същество на наведените в нея касационни основания жалбата е основателна поради следното: С решението в частта, предмет на касационно разглеждане, Бургаският апелативен съд е приел, че исковете намират своето основание в ЗСПЗЗ, като е съобразил задължителните указания на Върховния касационен съд, дадени с решение № 136/30.05.2005 г. по гр. д. № 2474/03 г. В него е било посочено, че за основателността на иска на предявеното основание /чл. 27 ЗСПЗЗ и § 72 ПЗР на ППЗСПЗЗ/ е от значение как е преобразувано ТКЗС " г. Димитров" с. Б. в З. "З" с. Б., както и с какви купюри ищците са станали член-кооператори в следващата кооперация, образувана по Закона за кооперациите от 1991 г. - ответникът З. "З" гр. Б. Въззивният съд е посочил, че З. "З" гр. Б. е получила имущество от прекратената З. "З", образувана по силата на § 7 ПЗР на З., а оттам въззивниците са правоимащи по силата на чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ във вр. с ал. 4 /отм. 1997 г./ и ал. 7 /нова 1995 г./. Този извод се налагал и в резултат на влязлата вече в сила осъдителна част на решението. Решението е неправилно. При установените фактически данни и с оглед задължителните указания на ВКС при първото касационно разглеждане въззивният съд е следвало да приеме, че искът е предявен и се поддържа на по-благоприятното за ищците основание - чл. 27 ЗСПЗЗ. Той обаче е неоснователен, защото те не са правоимащи лица по този текст спрямо ответника, който е новоучредена и съществуваща кооперация по З. от 1991 г. Отношенията между спорещите във връзка с дължимите им дялови вноски при напускането на кооперацията през 1999 г. следва да се уредят на основание чл. 16 З. (отм.), респ. чл. 14 З. - 1999 г., както е прието в приложените по делото решения на ВКС, практиката по които е безпротиворечива и последователна. Правата по чл. 27 ЗСПЗЗ не се конвертират в имуществените последици по З., които са самостоятелни и се реализират в размери и по ред, предвидени в този закон. Ищците не са напуснали ответната кооперацията като лица по ЗСПЗЗ, а оттук неправилно е и позоваването на чл. 52, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Без значение са настъпилите промени в уредбата на З., тъй като вече се посочи, че искът е предявен и разгледан по друг закон - чл. 27 ЗСПЗЗ. Изложеното налага касиране на неправилното решение и постановяване на друго по съществото на правния спор. С него следва да се отхвърлят исковете по чл. 27 ЗСПЗЗ в частта, с която производството е висящо при настоящото разглеждане на делото пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК Върховният касационен съд - състав на III г. о.