Определение № 7 от 19.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 3250/2014 г.

Производството по делото е образувано по молба на П. С. Я. от [населено място] за отмяна на влязло в сила съдебно решение по т. д. № 515/2013 г. на Пловдивски апелативен съд. На 29.12.2014 г. по делото е постъпила молба вх. № 11621/29.12.2014 г., с която молителката П. С. Я. е уведомила съда, че оттегля молбата за отмяна и моли производството по нея да бъде прекратено. Предвид извършеното оттегляне Върховният касационен съд е десезиран от разглеждането на молбата за отмяна, поради което производството по т. д. № 3250/2014 г. следва да бъде прекратено. С отговора по чл.306, ал.3 ГПК ответникът [фирма] е поискал присъждане на разноски за производството по отмяна в размер на сумата 3 600 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 06.08.2014 г. Независимо от изхода на делото разноски не следва да се присъждат, тъй като не е доказано извършването им. В договора за правна помощ е отбелязано, че възнаграждението от 3 600 лв. е внесено по банкова сметка, но реалното му заплащане не е удостоверено с банкови документи, което според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС съставлява пречка да бъде присъдено на ответника като разноски по чл.78, ал.4 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,