Решение № 104 от 05.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 62/2009 г.

Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.2, пр.1, вр.чл.274, ал.1, т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на К. А. Г. и З. С. А. от гр. К. срещу преграждащото определение от 28.11.08г. по гр.д. №15/08г. на Кърджалийския окръжен съд. Ответникът в производството “Х” А. гр. К. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира частната жалба за допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол преграждащо определение на въззивния съд. Разгледана по същество, жалбата е основателна. К. Г. и З. А. са подали касационна жалба срещу решението по гр.д. №15/08г. на Кърджалийския окръжен съд, в частта, с която е било потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения срещу тях иск за собственост на едноетажна сграда с площ от 25 кв.м., телчарник с площ от 65 кв.м., свинарник с площ от 95 кв.м., стопанска сграда с площ от 18 кв.м., склад за фуражи от 45 кв.м.; свинеферма от 40 кв.м. и кланица от 28 кв.м., построени в имот №013178 с площ от 2,00 дка в местността “Б” в землището на с. Р., община К.. С обжалваното в настоящото производство определение състав на Кърджалийския окръжен съд е върнал частната жалба с мотив, че обжалваемият интерес е под 1000лв. Този интерес в случая се определя по правилото на чл.55, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./. Цената на иска за собственост е ¼ от данъчната оценка за облагане с данък върху наследствата. В случая данъчната оценка на целия имот е 986лв., а цената на иска е ¼ от тази сума, или 246,50лв. В частната жалба срещу това определение се застъпва становището, че обжалваемият интерес е нещо различно от цената на иска и понятията не следва да се смесват. В случая обжалваемият интерес бил над 1000лв., видно от приложената по делото оценка на процесните имоти. Определението е неправилно. Исковете за собственост са част от процесуалните гаранции за защита на конституционно установеното и гарантирано право на собственост. В преобладаващата си част те разкриват значителна фактическа и правна сложност. Както интересът на носителя на съдебно предявеното право, така и общественият интерес изискват унифициране на съдебната практика, с цел еднаквото разбиране и прилагане на закона по въпросите за собствеността и сигурност в гражданския оборот. Това не може да се постигне в случай, че от конституционно гарантираната защита на собствеността се изключи правото на достъп до касационно обжалване на част от делата по критерия обжалваем интерес. Отделните случаи на незначителен материален интерес на исковете за собственост не могат да надделеят над тези съображения. Като е върнал касационната жалба, въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и делото да се върне на същия съд за извършване на процедурата по чл.287 от ГПК за размяна на съдебни книжа. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,