Решение № 4462 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12695/2018 г.

Решение № 4462 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12695/2018 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на М. Георгиев – Г. ЕООД, гр. Перник, чрез адв. И. Янев против решение № 5286/20.08.2018 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 1119/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт Р-22001417001027-091-001/11.08.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София. Касаторът поддържа доводи за необоснованост на решението и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е оценил доказателствата по делото и неправилно е разпределил доказателствената тежест в процеса. За да се приложи презумпцията на чл. 124, ал. 2 ДОПК, от органите по приходите следва да са установени данни за укрити приходи. Ответникът – директор на дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика", град София, чрез юрк. А. Кожухарова оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспорения ревизионен акт на М. Георгиев – Г. ЕООД са установени задължения за ДДС в размер на 12 205. 70 лева за данъчни периоди м. 12. 2014 г. и м. 08. 2015 г. и съответните лихви в размер на 3 326. 93 лева и е извършено намаление на декларираната данъчна печалба по ЗКПО за 2014 г. от 14 614. 63 лева на 12 132. 22 лева и 2015 г. от 3 465. 78 лева на 2 897. 88 лева. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради установени данни за укрити приходи от продажби на стоки /цигари/ по неотчетени фактури, издадени от "Табако Трейд София" ООД, "Табак Логистик Груп" АД и "Експрес Логистика и Дистрибуция" ООД на основание чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата като е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите и е подписан с валиден квалифициран електронен подпис. В мотивите си е посочил, че от представените от доставчиците доказателства не се потвърждава предаването на стоките по процесните фактури. От писмените обяснения на ревизираното дружество е установил, че стоките по фактури на обща стойност 48 434. 10 лева и ДДС в размер на 9686. 60 лева са получени и не са отразени в дневниците за покупки. Дружеството е приложило опис на фактурите, с посочена данъчна основа /отчетна стойност/, отстъпка, продажна цена и ДДС. От показанията на св. К. Миланова и Р. Иванова, съдът е установил, че в търговския обект на фирмата в гр. Перник са доставяни цигари и тютюневи изделия. Доставчиците са зареждали по 2, 3 стека цигари, придружавани с фактура. Плащането е извършвано в брой, на лицето предавало цигарите. Продажбите от двете свидетелки са извършвани на дребно и на крайни клиенти. Според съда свидетелските показания потвърждават установените от ревизиращите факти относно доставката на цигари и тютюневи изделия, заплащането в брой и че доставките са придружавани с издадена фактура. Въз основа на тези обстоятелства, съдът е приел, че са налице данни за укрити приходи от реализация на стоки /цигари/ от М. Георгиев – Г. ЕООД. От представения от дружеството опис на получените доставки е определена данъчна основа за м. 12. 2014 г. в размер на 49 648. 17 лева при 5 % търговска надценка и 11 378. 80 лева за м. 08. 2015 г. върху които е начислен ДДС в общ размер 12 205. 39 лева и съответните лихви, които съдът е потвърдил като законосъобразни. По ЗКПО е обосновал извод за законосъобразност на извършената корекция на финансовия резултат и намаление на данъчната загуба за 2014 и 2015 г. резултат от включването в приходите и разходите от продажбата на стоките, предмет на доставки по процесните фактури. Решението е правилно като краен резултат. Основателно е оплакването в касационната жалба, че първоинстанционният съд не е разграничил релевантните факти относно основанието за облагане с ДДС на укрити приходи от продажби на стоки, получени по фактури, които не са отчетени в счетоводството на получателя. Съгласно решението на Съда на ЕС по дело С-576/15, за да се презумира последващата продажба на стоките и да се извърши облагането й с ДДС, е необходимо да е установено, че стоките са доставени, респективно действително получени от задълженото лице, че задълженото лице е разполагало с фактурите, но не ги е отчело счетоводно, а стоките вече не са налични в склада му (т. 37). В конкретния случай тези обстоятелства не се установяват от писмените обяснения и документите на доставчиците, а от изричното признание ревизираното лице в дадените пред органите по приходите писмените си обяснения, че стоките по процесните фактури са получени в обектите му, но не са заприходени в счетоводните регистри и не са отчитани приходи от продажби. Към обяснението си дружеството е представило подписан от управителя му списък на фактури, издадени от "Табако Трейд София" ООД, "Табак Логистик Груп" АД и "Експрес Логистика и Дистрибуция" ООД, за които признава, че е получило стоките по тези фактури, но не ги е отразило в счетоводството си. С ревизионния акт ДДС е начислен само за последващата продажба на цигари и тютюневи изделия, предмет на фактурите, включени в този списък. За останалите фактури, за които не е направено признание и не са налице други доказателства, че стоките са доставени на М. Георгиев – Г. ЕООД, не е начислен ДДС върху последващи продажби и не е извършено преобразуване на финансовия резултат по ЗКПО. По силата на чл. 175 ГПК, приложим в данъчния процес на основание § 2 от ДР на ДОПК направеното от страната признание на факти, се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. В конкретния случай признанието на дружеството, че стоките и процесните фактури са получени в обектите му се подкрепя от събраните по делото свидетелски показания на служители в търговските обекти и констатациите относно механизма на доставките, отразени в протокола за извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства. С оглед на изложеното крайният извод на първоинстанционния съд, че са установени данни за укрити приходи от продажби на стоките, получени по включените в описа фактури, издадени от Табако Трейд София ООД, Табак Логистик Груп АД и Експрес Логистика и Дистрибуция ООД е законосъобразен. При доказано от органите по приходите основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, по силата на чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации в ревизионния акт се считат за верни. В този случай доказателствената тежест за оборването им е на ревизираното лице и в случая не е изпълнена, включително и чрез заключението на съдебно - счетоводната експертиза. От изложеното се налага извод, че допуснатите от съда нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждането на доказателствата като подписи върху фактури, които не са представени по делото, не са засегнали изводите му по релевантните за спора факти и преценката по приложението на материалния закон относно законосъобразността на начисления ДДС и корекцията в данъчната загуба по ЗКПО, резултат от установените данни за укрити приходи. При извършената проверка по чл. 218, ал. 2 АПК настоящият касационен състав установи, че данъчната основа, върху която е начислен ДДС е формирана въз основа на отчетната стойност на стоките по неотчетените фактури и посочената от дружеството търговска надценка от 5 %. Данъчната основа по ЗКПО е формирана чрез преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2014 г. и 2015 г. чрез увеличение с приходи от неотчетените продажби и намаление с разходите за неотчетените покупки. За пълнота на изложеното следва да се посочи, че част от общия размер на установените в акта лихви – 3 326. 93 лева, е резултат от забава при плащане на декларирания от дружеството ДДС за внасяне. В тази част по спора дружеството не излага конкретни доводи в касационната жалба. В този случай касационната проверка обхваща само валидността, допустимостта на решението и спазването на материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК. По делото не са налице данни и доказателства, че данък, посочен за внасяне в СД по ЗДДС е платен в предвидения от закона срок, поради което крайният извод в обжалваното решение за потвърждаване на пълния размер на установените лихви, съответства на материалния закон. По тези съображения касационната инстанция намира, че решението, с което жалбата на М. Георгиев – Г. ЕООД е отхвърлена, следва да се остави в сила като краен резултат. При този изход на спора, следва да се присъдят разноски на ответника в размер на 995. 98 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,