Решение № 921 от 30.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2704/2008 г.

Решение № 921 от 30.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2704/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на държавата, представлявана от областния у. на област с административен център гр. П., срещу решение № 249 от 23.04.08 г. по гр.д. № 144/08 г. на Плевенския окръжен съд. В жалбата се поддържа оплакване, че въззивното решение не съдържа собствени мотиви по съществото на правния спор и с това влиза в противоречие с т. 19 на ТР № 1/4.01.01 г. на ОСГК на ВКС. Освен това съдът е разгледал иска на непредявено основание - § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, при положение, че в исковата молба са наведени твърдения за право на собственост на основание § 7, т. 3 от ПЗР на ЗМСМА, евентуално - § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС. Ответникът в производството - община П. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна. С определение № 70 от 19.11.08 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради това, че съдът е процедирал в разрез с приетото в т. 19 на ТР № 1/4.01.01 г. на ОСГК на ВКС. За да се произнесе по основателността на жалбата, съдът взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Плевенския окръжен съд е оставил в сила решение № 251 от 9.01.08 г. по гр. д. № 1181/07 г. на Плевенския районен съд, с което община П. е призната на основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.), вр. § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА за собственик на УПИ ХХХIII, кв.452 по плана на гр. П., отреден за трафопост. Въззивният съд е посочил, че изцяло споделя изводите на първата инстанция и затова не следва да ги преповтаря. Обсъдени са само част от доводите на държавата, развити във въззивната и жалба, основаващи се на разпоредби от ЗУТ. Прието е, че те са неоснователни, тъй като ЗУТ е влязъл в сила след ЗМСМА и посочените текстове нямат отношение към процесния случай. Настоящият състав приема, че въззивното решение е правилно като краен резултат. Решението е постановено в производство по чл. 196 и сл. от ГПК (отм.) и спрямо него се прилагат правилата на отменения ГПК, както и постановките на ТР № 1/4.01.01 г. на ОСГК на ВКС за въззивното производство. Като не е изложил собствени мотиви по правния спор, въззивният съд е процедирал в противоречие с приетото в т. 19 на ТР № 1/4.01.01 г. на ОСГК на ВКС - че мотивите на въззивното решение следва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност; че въззивният съд следва да извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и да изложи собствени мотиви по спора, че той не може направо да потвърди фактическите и правните констатации на първата инстанция. На следващо място - въззивният съд е подменил правния спор, като вместо да разгледа наведените в исковата молба на община П. твърдения за придобиване на собствеността по силата на § 7, т. 3 от ПЗР на ЗМСМА, евентуално - на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, тъй като става въпрос за незастроен имот в селищна територия, отреден за благоустройствено мероприятие (трафопост), той е признал собствеността на друго основание - § 7, ал. 4 от ПЗР на ЗМСМА - като зелена площ за обществено ползване. Независимо от това, като краен резултат предявеният положителен установителен иск за собственост правилно е бил уважен. Предмет на делото е правото на собственост върху УПИ ХХХIII, кв.452 по плана на гр. П.. Т. имот по действащия план е отреден за трафопост. Спорът за собственост е между община П. и държавата. Породен е от това, че при съставяне на акт за общинска собственост на имота, областният у., в качеството си на представител на държавата, е изразил становище, че изграждането на трафопостове не представлява мероприятие на общината - такова, каквото единствено тя може да извършва от свое име и за своя сметка - т. е. не е налице хипотезата на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС. При разрешаване на правния спор следва да се изхожда от предназначението на имота според действащия застроителен и регулационен план - за трафопост. Следва да се има предвид и това, че имотите, отредени за изграждане на енергийни обекти, какъвто е трафопостът, могат да бъдат както частна държавна собственост, така и частна общинска собственост - чл. 62, ал. 1 от Закона за енергетиката, както и чл. 59, ал. 2 от ЗЕЕЕ (отм.). Решаващо значение за преценката чия е собствеността на терена в конкретния случай има обстоятелството, че предвиденият по плана трафопост е предназначен да обслужва жилищния микрорайон, в който се намира, или части от него - т.е. едно благоустройствено мероприятие, което пряко се свързва с дейност на общината. Ето защо в случая следва да се приеме, че теренът, върху който е предвидено изграждането на трафопост, е преминал в собственост на общината по силата на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, тъй като представлява незастроен парцел, бивша частна държавна собственост, отреден за благоустройствено мероприятие на общината. Водим от изложеното и на основание чл. 293, ал. 1, пр. 1 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на I ГО,