Решение № 4075 от 14.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10034/2025 г.

ВАССедмо отделение14.04.2026 г.докладчик Станимир Христов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1193/11.07.2025 год., постановено по адм. дело № 39/2025 год. по описа на Административен съд – Търговище. ОСЪЖДА Министерство на енергетиката, с адрес: гр. София, ул. „Триадица“ № 8, да заплати в полза на община Търговище, с адрес: гр. Търговище, пл. „Свобода“, сума в размер на 3 681,30 (три хиляди шестстотин осемдесет и едно евро и тридесет цента), представляваща разноски по делото. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ВАНЯ АНЧЕВА секретар: Членове: /п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ /п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).

Образувано е по касационна жалба на Ръководител на Програмния оператор (РПО) по Програма „Възобновяема енергия, енергийна ефективност, енергийна сигурност“ (Програма „ВЕЕЕЕС“) на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014 – 2021 год., чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт А. Хаджийски, против Решение № 1193/11.07.2025 год., постановено по адм. дело № 39/2025 год. по описа на Административен съд – Търговище.

Заявено е твърдение, че оспореното съдебно решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на така заявеното твърдение излага доводи, че съдът не е извършил законосъобразен, обективен, всестранен и в пълнота оценъчен анализ на доказателствата и доказателствените средства, изясняващи обстоятелствата от предмета на доказване по делото. Посочва, като незаконосъобразен крайният извод на първоинстанционния съд за несъставомерност на деянието, с което кредитира безкритично съдържащото се в жалбата оплакване на Община Търговище, без да изложи собствени мотиви. По мнение на касатора, изводите на първоинстанционния съд не съответстват на действителното съдържание на документацията за участие в проведената от Община Търговище процедура на публично състезание за възлагане на обществена поръчка.

По отношение на първата група констатирани нарушения, позовавайки се документацията за участие в процедурата и приложимите материалноправни разпоредби, касаторът обосновава извод, че изискването за вписване в Централния професионален регистър на строителите (ЦПРС), следва да се отнася единствено до тези участници в обединението, които с оглед разпределението, предвидено в договора за създаване на обединението, ще извършват строежи от първа до пета категория. Намира, че така заложеното изискване необосновано ограничава участието на субекти, които не разполагат с регистрация в ЦПРС. По мнение на оспорващия, така формираното съдържание на критерия за подбор е твърде общо и отнасящо се въобще към участниците в обединението. Приема, че доколкото всеки член на обединението, който изпълнява строителство, е следвало да бъде регистриран в ЦПРС за изпълнение на строежи от четвърта категория, то посоченото изискване се явява ограничително. По мнение на оспорващия, регистрацията в ЦПРС не съставлява абсолютно условие, на което задължително следва да отговарят всички членове на неперсонифицираното обединение, доколкото такава не се изисква като необходимо, задължително условие за изпълнение на всички видове строително-монтажни работи, а само за строежи от първа до пета категория. Посочва, че по идентичен начин възложителят е поставил изискване за притежаване на застраховка „Професионална отговорност“ за всеки участник от обединението.

Оспорва изводите на съда и по отношение на третото нарушение, доколкото според касатора са формирани при неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. По мнение на касатора, в указанията за изготвяне на техническото предложение не са формулирани ясни, обективни оценъчни критерии, относими към минимално изискуемото от възложителя съдържание на т. А) Мерки за осигуряване на нивото на изпълнение, заложено в техническите спецификации, нормативните документи и условията на процедурата или към минимално изискуемото съдържание на т.Б) Организация на дейностите по отстраняване на гаранционни дефекти по време на гаранционния срок. Намира, че при подобна формулировка, както по отношение на комисията за разглеждане, оценка и класиране на постъпили оферти, така и по отношение на самите участниците не съществува яснота, какви следва да са предложенията, за да отговарят на условията за съдържанието им, заложени от възложителя. В допълнение обосновава извод, че неясните изисквания създават предпоставки за нееднакво третиране на участниците в процеса на оценяване на техните оферти.

На следващо място, поддържа установената в акта фактическа обстановка, за извършено нарушение на чл. 107, т. 2, б. „а“ от Закона за обществените поръчки (ЗОП), във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОП, тъй като участника определен за изпълнител не отговаря на предварително определените от възложителя минимални изисквания към графика, който е задължителна част от техническото предложение на участниците. По мнение на оспорващия, възложителят е третирал и неравно участниците в процедурата, в резултат на което се е стигнало до избор на изпълнител, който не отговаря на утвърдените изисквания. Твърди неправилност на мотивите на съда във връзка с направената констатация за несъответствие между линейния календарен график и техническото предложение.

В съответствие с така заявените твърдения е формулирано искане за отмяна на оспореното съдебно решение и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на жалбата на община Търговище. В условията на алтернативност е заявено искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

В съдебно заседание, касаторът чрез процесуалния си представител – юрисконсулт А. Хаджийски, поддържа касационната жалба по заявените доводи и аргументи и формулира искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Ответникът – община Търговище, представлявана от кмета д-р Д. Д., чрез представител по пълномощие адв. К. Ладова от Адвокатска колегия - София, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба, като развива доводи, че същата е неоснователна и недоказана, доколкото не кореспондира със събраните по делото доказателства. Претендира присъждане на разноски по представен списък.

Представителят на Върховна касационна прокуратура в съдебно заседание и в писмено становище дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването. Счита, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага решението да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на касатора и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:

С оспореното решение, състав на Административен съд – Търговище е отменил по жалба на община Търговище Решение № Е-РД-16-21 от 09.01.2025 год., издадено от ръководителя на Програмния оператор по Програма „Възобновяема енергия, енергийна ефективност, енергийна сигурност“ за определяне на финансова корекция в размер на 25% от стойността на засегнатите от нарушението и признати за допустими разходи по Договор № РД-Д-97 от 26.04.2021 год., с изпълнител „ЕМУ“ АД, в размер на 241 704,15 лева.

За да постанови обжалваното решение, от фактическа страна административният съд е приел за установено следното:

Община Търговище е бенефициер по Оперативна програма „Възобновяема енергия, енергийна ефективност, енергийна сигурност“ (ПВЕЕЕЕС), финансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) 2014-2021 по проект № BGENERGY-2.001 „Рехабилитация и модернизация на общинската инфраструктура - системи за външно изкуствено осветление на общините“. Проектът, изпълняван по ДБФП № BGENERGY-2.001-0019-C01 е с предмет: „Подобряване на енергийната ефективност на система за външно изкуствено осветление на град Търговище - община Търговище“.

В резултат на проведена процедура по реда на ЗОП между община Търговище като възложител и избраният за изпълнител „ЕМУ“ АД е сключен договор № РД-Д-97 от 26.04.2021 год., Изпълнението на договора е приключено на 09.06.2022 год., на стойност 845 964,53 лева.

Предметът на обществената поръчка включва извършване на строително-монтажни работи, включващи доставка и монтаж на LED светодиодни осветителни тела за улично осветление, свързани с дейностите по реконструкция и модернизация на системата/ите за външно изкуствено осветление на територията на община Търговище.

Въз основа на одитен доклад № 9 на ДБФП е регистриран от Програмния оператор на ПВЕЕЕЕС сигнал за нередност и въз основа на него е започната процедура по определяне на финансова корекция. РПО е уведомил бенефициера за установено нарушение с финансов ефект, посочено по следния начин:

Констатирани са шест отделни нарушения при провеждане на процедурата на публично състезание.

В първата група са посочени три нарушения, които касаят два от поставените критерия за подбор и изискването към съдържанието на строителната програма, като задължителна част от Техническото предложение, както следва:

  • т. 6.1.1 Начина, по който се иска от участници - обединения, които не са регистрирани, като юридически лица, да установяват съответствие с критерия за подбор - регистрация в Централния професионален регистър на строителя към Строителната камара за изпълнение на строежи от четвърта група, минимум IV категория.

Условието по т.9.1 - При участие на обединение, което не е юридическо лице, изискването се доказва от всеки участник в обединението, който ще извършва строителство съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединението е квалифицирано, като нарушение на чл. 2, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), на чл. 59, ал. 6 от ЗОП във връзка с чл. 3, ал. 3 от Закон за камарата на строителите (ЗКС).

  • т. 6.1.2. Начина, по който се иска от участници - обединения, които не са регистрирани, като юридически лица да установяват съответствие с критерия за подбор - притежаване на валидна застраховка „Професионална отговорност“, покриваща минималната застрахователна сума за строител за строежи четвърта категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) в размер на 100 000 лв. съгласно чл. 5, ал. 2, т. 4 от Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството.

Условието по т.9.2. - При участие на обединение, което не е юридическо лице, изискването за застраховка „Професионална отговорност“ се доказва от всеки участник в обединението, който ще извършва строителство, съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединението е квалифицирано, като нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, на чл. 59, ал. 6 от ЗОП във връзка с чл. 3, ал. 3 от ЗКС, на чл. 6, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството.

  • т. 6.1.3. Неяснота към условията на техническото предложение по отношение на изискуемите мерки в т.8 - Мерки за осигуряване на нивото на изпълнение, заложено в Техническите спецификации, нормативните документи и условията на процедурата и т.9 - Организация на дейностите по отстраняване на гаранционни дефекти по време на гаранционния срок от раздела за минимални изисквания към Строителната програма, определени в Част IV „Указания за подготовка на образците на документи“.

Поставянето на неясни условия към съдържанието на офертите е определено от ПО на ВЕЕЕЕС, като нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП.

Във втората група първоначално са посочени три нарушения. Тя касае преценката на техническите предложения за съответствие с поставените условия, при която се е стигнало до избор на изпълнител, който не отговаря на някои от изисквания на възложителя към съдържанието на техническото му предложение, а именно:

  • т. 6.2.1. Представеният Линеен график от „ЕМУ“ АД не съдържа етапите, в които са групирани дейностите, предвидени съгласно КСС за изпълнение, както и разпределението на човешките и техническите ресурси, участващи в тези етапи.
  • т. 6.2.2. Несъответствие на заложените в Строителната програма на „ЕМУ“ АД мерки, изискуеми в т. 6 „Управление на риска“ от Част IV „Указания за подготовка на образците на документи“ от документацията, съпътствано от неравностойно третиране на участниците, доколкото аналогично несъответствие в строителите програми на другите двама оференти е една от причините за тяхното отстраняване на етапа на разглеждане на техническите им предложения.
  • т. 6.2.3. Не е изпълнено от „ЕМУ“ АД изискването за минимално съдържание на Строителната му програма, съгласно на т. 8 „Мерки за осигуряване на нивото на изпълнение, заложено в Техническите спецификации, нормативните документи и условията на процедурата“ във връзка с т. 9 от Част IV „Указания за подготовка на образците на документи“.

Горните фактически обстоятелства са обосновали нарушаване на разпоредбите на чл. 107, т. 2, б. „а“ във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОП.

На основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, на бенефициера е дадена възможност да представи възражение и приложи доказателства по констатациите на органа и предложението за определяне на финансова корекция. В указания в писмото срок, от страна на бенефициера община Търговище е депозирано възражение против констатациите за наличие на допуснато нарушение, което е квалифицирано като нередност и за което е предвидено определяне на финансова корекция в посочения размер.

Като е приел възражението за неоснователно, РПО на ПВЕЕЕЕС е постановил Решение № Е-РД-16-21/09.01.2025 год., с което е определена финансова корекция по Договор за безвъзмездна финансова помощ № BGENERGY-2.001-0019-C01 в размер на 241 704, 15 лв. или 123 581,37 евро, от които 105 044,16 евро принос от страна на донора и 18 537,21 евро, национално съфинансиране, представляваща 25 % от допустимите разходи по Договор № РД-Д-97 от 26.04.2021 г., сключен от община Търговище с „ЕМУ“ АД за „Подобряване на енергийната ефективност на система за външно изкуствено осветление на град Търговище - община Търговище“ по ОП „ВЕЕЕЕС"2014-2021, процедура „Рехабилитация и модернизация на общинската инфраструктура системи за външно изкуствено осветление на общините“.

При така установените фактически обстоятелства, първоинстанционният административен съд е приел от правна страна, че оспорения административен акт е постановен от компетентен административен орган, в предвидената от законодателя писмена форма, съдържа изискуемите фактически и правни основания, като в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.

По отношение на първата група три нарушения, съдът подробно е анализирал заложените изисквания в документацията на обществената поръчка. Позовавайки се на приложимата нормативна уредба е приел, че изискването за вписване в ЦПРС, не се изисква за всички видове СМР, а само за строежите от първа до пета категория по чл. 137, ал. 1 от ЗУТ. Приел е, че доколкото включените в обществената поръчка СМР касаят строеж четвърта категория, то за извършването му строителите, включително членовете на обединението, следва да бъдат вписани в ЦПРС. Обосновал е извод, че изискването поне един от участниците в обединението да бъде вписан в ЦПРС е приложимо тогава, когато с оглед на разпределението именно той ще извършва тези от строежите или тези от строително-монтажните работи, за които се изисква регистрация. В тази връзка е заключил, че възложителят е поставил изискване за всеки участник в обединението, който ще извършва строителство, съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите. Формирал е извод, че аналогично с критерия за подбор по чл. 60, ал. 1 от ЗОП, в документацията е указано, че при участие на обединение, което не е юридическо лице, изискването за застраховка „Професионална отговорност“ се доказва от всеки участник в обединението, който ще извършва строителство, съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединението. Анализирайки приложимите разпоредби е обосновал извод, че изключението за установяване на съответствие от всеки член на обединението, съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединението, се налага предвид обстоятелството, че се касае за задължително условие, поставено в нормативен акт.

На следващо място е посочил, че в указанията по раздел 8 от документацията е задължително да се включат две качествени мерки, които да осигурят нивото на изпълнение, по отношение на организацията на дейностите по отстраняване на гаранционни дефекти, които да осигурят нивото на изпълнение, а в раздел 9 е поставено изискването да се предложат минимум две мерки за обезпечаване срочното и точно изпълнение на отстраняването на гаранционните дефекти. В тази връзка е обосновал извод, че доколкото следва да се посочат различни типове мерки, то една мярка не може едновременно да се отнесе към двата раздела. Мотивирал е, че неяснотата на дадено изискване на възложителя не го прави автоматично ограничително по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, доколкото същата може да бъде преодоляна чрез искане за разяснение. Обосновал е извод, че пропускът не може да се обвърже с неясно или недостатъчно ясно изискване към съдържанието на строителната програма, в двата анализирани раздела. В заключение е посочил, че поставеното изискване от възложителя е съобразено с предмета, стойността, сложността, количеството и обема на обществената поръчка. В случая няма нарушение на общата забрана по чл. 2, ал. 2 от ЗОП по отношение и на трите визирани нарушения.

По отношение на втората група констатирани нарушения съдът е приел, че органът неправилно е приложил материалния закон. Приел е, че цялата описана задължителна информация, се съдържа в линейния график, приложен към техническото предложение на „ЕМУ“ АД: вид работа, така както е отразена в КСС; мярка; количество; използвана сметна норма; норма време. Съответно е отразена и в приложената към техническото предложение диаграма на работната ръка. Обосновал е, че в линейния график са включени всички етапи и дейности в тях по изпълнение на поръчката и съдържа изискуемата информация, разписана в част IV от документацията.

На следващо място, по отношение на твърдяното от органа несъответствие на заложените в Строителната програма на „ЕМУ“ АД мерки, изискуеми в т. 6 „Управление на риска“ от Част IV „Указания за подготовка на образците на документи“ от документацията, съдът е формирал извод, че различията в броя, естеството и тежестта на допуснатите несъответствия в предложенията на участниците, не е по отношение на една и съща позиция, за да бъдат третирани еднакво. В допълнение е посочил, че в случая органът не е обосновал и защо приема, че констатираните несъответствия засягат или биха могли да засегнат бюджета на Съюза.

С оглед така изложените доводи, съдът е приел, че не са налице и материалноправните основания, посочени в оспореното решение за наличието на нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ. В съответствие с тези мотиви, съдът е отменил административния акт и в полза на община Търговище е присъдил разноски в размер на 9 700лв.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящата касационна инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма с посочване на фактически и правни основания, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към мотивите на обжалваното съдебно решение.

Несподелими се явяват заявените в касационната жалба твърдения за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Заявените от касатора доводи за липса на доказателства в подкрепа на изводите на съда са относими по-скоро към задължението на съда да обсъди всички релевантни факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви, регламентирано в разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК. В случая, видно от мотивите на оспореното съдебно решение, първоинстанционният съд е обсъдил относимите доказателства, съставляващи част от представената административна преписка, като е изложил и мотиви в подкрепа на формираните от него правни изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват същите на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. В този смисъл, твърдението на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила се явява неоснователно.

По отношение на материалната законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт:

Настоящият касационен състав намира за правилни изводите на първоинстанционния административен съд, по отношение на първата група нарушения, обективирани в административния акт, както следва:

  • по т. I.6.1.1: чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 6 от ЗОП във връзка с чл. 3, ал. 3 от ЗКС;
  • по т. I.6.1.2: чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. б от ЗОП във връзка с чл. 3, ал. 3 от ЗКС и чл. 6, ал1 2 от Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството.
  • по т. I.6.1.3: чл. 2, ал. 2 от ЗОП.

Видно от т.9 от Условията за участие в процедурата в т.9.1. възложителят е поставил изисквания за правоспособност за упражняване на професионална дейност от участниците, както следва: Участникът трябва да има регистрация в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС) към Строителната камара за изпълнение на строежи от Четвърта група, минимум IV-та /четвърта/ категория, съгласно Наредба № 1 от 30.07.2003 год. за номенклатурата на видовете строежи и чл. 137 от ЗУТ, а за чуждестранни лица - в аналогични регистри съгласно законодателството на държавата членка, в която са установени или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Възложителят е поставил изискване със следното уточнение: при участие на обединение, което не е юридическо лице, изискването се доказва от всеки участник в обединението, който ще извършва строителство съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединението.

В същия раздел III 1.2 Икономическо и финансово състояние от обявлението, т.2 е посочено, че всеки участник следва да притежава валидна застраховка „Професионална отговорност“ на лицето/лицата, което/които ще осъществява/т строителството за вреди, причинени на други участници в строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията му. Застраховката „Професионална отговорност”, следва да бъде съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗУТ за строителство, покриваща минималната застрахователна сума за строител за строежи четвърта категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4 от ЗУТ в размер на 100 000 лева, съгласно чл. 5, ал. 2, т. 4 от Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството. Възложителят е поставил изискване със следното уточнение: при участие на обединение, което не е юридическо лице, изискването за застраховка „Професионална отговорност“ се доказва от всеки участник в обединението, който ще извършва строителство, съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединението.

В разпоредбата на чл. 59, ал. 6 от ЗОП е указано, че при участие на обединения, които не са юридически лица, съответствието с критериите за подбор се доказва от обединението участник, а не от всяко от лицата, включени в него, с изключение на съответна регистрация, представяне на сертификат или друго условие, необходимо за изпълнение на поръчката, съгласно изискванията на нормативен или административен акт и съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединението.

В чл. 3, ал. 2 от ЗКС са въведени специални изисквания към лицата, извършващи строителство на територията на Република България, като предвижда строителите, изпълняващи строежи от първа до пета категория по чл. 137, ал. 1 от ЗУТ или отделни видове строителни и монтажни работи, посочени в НКИД, позиция „Строителство“, да бъдат вписани в ЦПРС. Съгласно чл. 3, ал. 3 от ЗКС, когато физически или юридически лица се обединяват за изпълнение на строежи или отделни видове строителни и монтажни работи по ал. 2, поне един от участниците в обединението трябва да е вписан в регистъра, като ал. 4 изрично предвижда, че участието в обединението по ал. 3 не поражда права за лицата, които не са вписани в регистъра, самостоятелно да изпълняват отделни строителни и монтажни работи по ал. 2. Изрично е посочено от възложителя, че изискването ще се отнася не за всички участници в обединението, а само за тези, които извършват строителство съобразно вида и обема на изпълняваната от тях работа, за което се изисква регистрация, съгласно изискванията на нормативен акт, а именно – ЗКС. Изискването поне един от участниците в обединението да бъде вписан в регистъра за съответната категория строеж е приложимо тогава, когато с оглед на разпределението на дейностите в обединението именно той ще извършва тези от строежите или тези от строителните и монтажни дейности, за които се изисква регистрация. Ако повече от един от членовете на обединението ще извършват дейности, за които се изисква регистрация, следва всеки от тях да бъде вписан в регистъра за съответната дейност, която ще извършва с оглед на постигнатото между членовете на обединението съгласие за разпределение на дейностите. Именно това тълкуване съответства на разпоредбата на чл. 59, ал. 6 от ЗОП, противно на разбирането на органа.

Поради горното, правилно съдът е приел, че не е налице нарушение на чл. 59, ал. 6 във вр. чл. 2, ал. 2 от ЗОП във вр. чл. 3, ал. 3 от ЗКС.

По отношение на изискването на застраховката „Професионална отговорност“:

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗУТ, проектантът, лицето, упражняващо технически контрол по част „Конструктивна“, консултантът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор, застраховат професионалната си отговорност за вреди, причинени на други участници в строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията им. Ал. 2 на същата разпоредба указва, че условията и редът за задължително застраховане на лицата по ал. 1, включително застрахователното покритие, изключените рискове, минималните застрахователни суми и премии, се определят с наредба на Министерския съвет, каквато е Наредба за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството. В чл. 5 от Наредбата са регламентирани минималните застрахователни суми за всеки от гореизброените участници в строителния процес.

Формулираното от възложителя изискване към икономическите и финансови възможности на участниците е съответно на поставеното изискване за вписване в ЦПРС, като забележката за доказване на съответствието от членовете на обединение, което не е ЮЛ, следва да се тълкува с оглед дадените разяснения за смисъла на разпоредбата на чл. 59, ал. 6 от ЗОП, също в контекста на изискването за вписване в ЦПРС. Противно на приетото от органа, изискването за притежаване на застраховка „Професионална отговорност“ за съответната категория строежи се отнася до онези участници в обединението, които ще извършват строителна дейност, съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнението на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединението. Законосъобразно възложителят е предвидил, че процесният критерий за подбор ще бъде доказван съобразно вида и обема на изпълняваната работа. По този начин възложителят не е поставил ограничително изискване към потенциалните участници в обществената поръчка, тъй като изискването за притежаване на валидна застраховка „Професионална отговорност“ следва да се доказва от отделни членове на обединението в хипотезата, в която самите те в договора за създаване на обединението са предвидили, че ще извършват самостоятелно определена дейност, за която се изисква такава застраховка.

Споделим е и изводът на съда, че органът превратно е тълкувал разпоредбата на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството, съгласно която, ако към момента на сключване на застраховката не може да се определи категорията на строежите, които са обект на дейност на застрахования, прилагат се минималните застрахователни суми за съответната дейност, доколкото ал. 2 се намира след въвеждането на това изискване и се отнася именно до случаите, когато, при невъзможност да се определи категорията на строежа към момента на сключване на застраховката се прилага минималната застрахователна сума за съответните дейности и когато след започване на дейността се установи, че за нея е необходим внос на по-висока застрахователна сума, то е предвиден период от време, в който застрахователната сума следва да бъде увеличена. В случая доколкото към момента на откриване на обществената поръчката е издадено строително разрешение, с посочена четвърта категория, то посочената уредба се явява неприложима.

При тази законова уредба и предвид конкретно въведеното от възложителя условие за годност за изпълнение на откритата процедура, правилно първоинстанционният съд е приел за незаконосъобразен изводът на органа за нарушение на чл. 59, ал. 6 от ЗОП, вр. чл. 3, ал. 3 от ЗКС и чл. 6, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството и чл. 2, ал. 2 от ЗОП. След като възложителят не е допуснал соченото от органа нарушение, то липсва елемент от фактическия състав на нередността, за която да бъде определена финансова корекция.

Настоящият касационен състав, намира за правилни и изводите на първоинстанционния съд по отношение на третото твърдяно нарушение – неяснота към условията на техническото предложение, квалифицирано по чл. 2, ал. 2 от ЗОП.

В случая, по делото безспорно е установено, че възложителят е поставил изискване в Част IV от Техническите спецификации участниците да предложат и впоследствие изпълнят система от качествени мерки, а именно: в раздел 8 „Мерки за осигуряване на нивото на изпълнение“ и в раздел 9 „Организация на дейностите по отстраняване на гаранционни дефекти по време на гаранционния срок“. Както правилно е приел първоинстанционният съд, видно от съдържанието на Техническата спецификация, участникът следва да предложи различни по съдържание мерки. Това е така, тъй като по раздел 8 е задължително да се включат 2 качествени мерки, които да осигурят нивото на изпълнение, заложено в документацията по отношение на организацията на дейностите по отстраняване на гаранционни дефекти по време на гаранционния срок, които да осигурят нивото на изпълнение, заложено в документацията. А в раздел 9 е поставено изискване да бъдат предложени минимум 2 мерки за обезпечаване срочното и точно изпълнение на отстраняването на гаранционните дефекти.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка.

Възможната неяснота по отношение на съдържанието на техническото предложение не предпоставя такава по отношение на техническите спецификации на поръчката, нито неяснотата сама по себе си води до ограничаване на конкуренцията чрез даване обосновано предимство или поставяне на необоснована пречка пред участието на икономическите оператори. Както правилно е посочил съда, неяснотата на дадено изискване на възложителя не го прави автоматично ограничително по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗОП, доколкото може да бъде преодоляна чрез искане за разяснение. В случая, в решението на РПО не е обосновано по какъв начин посочените неясноти биха дали предимство или необосновано биха ограничили участието на лица в обществената поръчка. Не се твърди също, че конкретните изисквания не са съобразени и не съответстват на стойността, сложността и обема на обществената поръчка.

В съответствие с горните доводи следва извода, че след като възложителят не е допуснал соченото от органа нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, то липсва елемент от фактическия състав на нередността, за която да бъде определена финансова корекция.

По отношение на втората група нарушения, обособени в раздел I.6.2.1 и I.6.2.2 от оспорения административен акт, квалифицирани по чл. 107, т. 2, буква „а“ във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОП, а именно сключване на договор с изпълнител, който не отговаря на всички изисквания, поставени от възложителя в одобрената документация.

Касационната инстанция споделя извода на съда, че не е налице визираното от органа нарушение, осъществяващо състава на нередност по т. 14 от Наредбата за посочване на нередности.

Съгласно чл. 107, т. 2, б. „а“ от ЗОП, освен на основанията по чл. 54 и 55 възложителят отстранява участник, който е представил оферта, която не отговаря на: а) предварително обявените условия за изпълнение на поръчката.

Разпоредбата на § 2, т. 58 от ДР на ЗОП определя като „условия за изпълнение на поръчката“ - определените от възложителя конкретни и обективни изисквания, свързани с процеса на изпълнението й, извън критериите за възлагане на поръчката. Условията за изпълнение на поръчката не подлежат на сравнителна оценка и не оказват влияние върху класирането на офертите.

В случая, административният орган твърди, че са налице несъответствия между техническото предложение на избрания за изпълнител участник „ЕМУ“ АД и линейния график, който участникът е представил, в съответствие с поставеното изискване в него да бъдат включени всички етапи и дейности в тях по изпълнение на поръчката, заложени в КСС.

Изискванията на възложителя относно съдържанието на линейния график, чието несъответствие твърди РПО, се съдържат в утвърдената документация за участие. Съгласно т. 4. „Техническо предложение“ от част IV. „Указания за подготовка на образците на документи“ от документацията в техническото предложение за изпълнение на поръчката е задължително да се приложи подробен линеен график за изпълнение на предвидените дейности, придружен с диаграма на работната ръка. Линейният график следва да отговаря на конкретни изисквания за съдържание, едно от които е да бъдат включени всички етапи и дейности в тях по изпълнение. По същността си, линейният график за изпълнение на конкретните строителни работи, следва да отразява всички посочени в КСС дейности; линейния график да е с отразена норма за всяка операция, заложена в КСС; сметните норми, които участникът ще използва; показва времето за изпълнение на всяка една предвидена дейност; броят и квалификацията на необходимите строителни и наети лица за всяка една операция; броят и видът на необходимата механизация за всяка една дейност, посочена в КСС, когато е приложимо. Предложението на участниците следва да включва и строителна програма, част от която е раздел „Технологична последователност на строителните процеси и биологична рекултивация“, в които участниците трябва да дефинират предложенията си за отделните етапи на изпълнение на строителството. Уточнено е, че етапите от своя страна следва да включват цялостния цикъл на изпълнение на строителството, вкл. подготовката, изпълнението на строително-монтажни работи, приемо-предаването на СМР, отстраняване на констатирани нередности, както и всички други дейности и под-дейности, необходими за постигане целите на договора до етапа на предаване на обекта.

Представените по делото доказателства категорично опровергават констатациите на административния орган в тази част, като първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които настоящият съдебен състав не следва да възпроизвежда повторно в съответствие с чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Дори тези факти да са налице, последните не представляват нарушение на чл. 107, т. 2, б. „а“ ЗОП, тъй като в административния акт дори не се твърди противоречие с условията за изпълнение на поръчката по смисъла на § 2, т. 58 от ДР на ЗОП.

Следва да се посочи, че линейният график е включен като показател за оценка в методиката за оценка и в съответствие с посоченото по-горе определение не може да попадне в условията за изпълнение на поръчката, тъй като е критерий за възлагане, който подлежи на сравнителна оценка.

Настоящата инстанция следва да посочи, също че е неотносимо към правното основание на чл. 107, т. 2, б. „а“ от ЗОП и твърдението на административния орган за неравно третиране на участниците. В тази част на акта, органът е посочил като правно основание и нарушение на принципите на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗОП.

Член 2, ал. 1 от ЗОП регламентира принципите, които възложителите трябва да спазват при възлагане на обществените поръчки. В разпоредбата изрично е посочено, че обществените поръчки трябва да съответстват на принципите на Договора за функционирането на Европейския съюз и по-специално на тези за свободното движение на стоки, свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги и взаимно признаване, както и на произтичащите от тях принципи на равнопоставеност и недопускане на дискриминация (т. 1) и на свободна конкуренция (т. 2). Правният принцип е утвърдено морално, политическо или юридическо начало, което дава насоката на поведение на правните субекти, а правното правило е изрично и официално установено конкретно предписание за поведение. И правният принцип, и правното правило имат нормативна функция (регулативна и защитна), като правният принцип може да действа самостоятелно или в съчетание с правното правило (конкретната разпоредба). Тогава, когато действа съвместно с правното правило, правният принцип подпомага обосноваването на правните последици, а тогава, когато действа самостоятелно неговата роля в областта на правоприлагането е да разрешава конкуренция между различни ценности и права, между правила, да попълва празноти в правото, да обосновава прилагането му, както и да определя дискрецията в правото. Но правните принципи, тъй като не съдържат конкретно правило за поведение, не могат сами по себе си да обосноват нарушение на правно правило (на разпоредба), което нарушение, с оглед на предмета на делото, следва да обоснове елемент на фактическия състав на нередността.

Касационната инстанция приема, че и дори да може да осъществи състава на чл. 107, т. 2, б. „а“ от ЗОП, при несъобразяването му, не субсумира нередността по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности (в относимата редакция), тъй като не изпълва предвидените в същата предпоставки. В тази хипотеза са визирани случаите, при които критериите за подбор или техническите спецификации са променени или са неправилно приложени в хода на процедурата, в резултат на което е определен за изпълнител кандидатът или участникът, който не отговаря на критериите за подбор и/или техническите спецификации, или е отстранен кандидат или участник, чиято оферта е трябвало да бъде допусната до разглеждане на техническото предложение, ако публикуваните критерии за подбор или техническите спецификации са били спазени. Твърденията за неравно третиране на участниците в процедурата във връзка с установеното нарушение също не попада в обхвата на нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

В съответствие с тези мотиви следва извода, че не е налице нарушаване на разпоредбите на чл. 107, т. 2, б. „а“ от ЗОП, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОП, както неправилно е приел РУО на ОПОС. Доколкото в случая липсва нарушаване на разпоредби на националното право, не е налице съществен елемент от състава на понятието „нередност“, дадено в разпоредбата на чл. 2, т. 36 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013 на Европейския съюз и на Съвета, поради което и определянето на финансова корекция в размер на 25% е незаконосъобразно.

Предвид така развитите мотиви, настоящата касационна инстанция намира, че не са налице заявените с касационната жалба доводи за отмяна – неправилност поради противоречие с материалния закон и необоснованост. С оглед на това, обжалваното съдебно решение се явява правилно и като такова следва да се остави в сила.

По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 3 681,30 евро, равняващо се на 7 200,00 лева, съставляваща заплатеното в брой адвокатско възнаграждение, доказано с представения Договор за правна защита и съдействие от 24.10.2025 год., фактура и платежно нареждане за извършен превод от 27.10.2025 год.

Процесуалният представител на касатора е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което настоящия съдебен състав намира за неоснователно, доколкото претендираното адвокатско възнаграждение е съответно на фактическата и правна сложност на делото и е под предвиденото минимално такова, регламентирано в чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.).

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Седмо отделение,

Цитирани разпоредби

39