Решение № 11774 от 7.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3474/2014 г.

Решение № 11774 от 7.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3474/2014 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Дима Николова Касърова, с ЕТ "Дима Касърова", със седалище и адрес на управление: гр. Любимец, ул. "Ивайловградска", подадена чрез адв. Иво Кемалов, против решение № 2804/11.12.2013 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 2971 по описа за 2012 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата против РА № 261201696 от 30.05.2012 г. на ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 1086/24.08.2012 г. на зам. директора на Дирекция "ОУИ" /сега "ОДОП"/ Пловдив при ЦУ на НАП. Административен съд Пловдив е осъдил Дима Николова Касърова, в качеството й на ЕТ "Дима Касърова", да заплати на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, сумата в размер на 1 784, 99 лева. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение. Касаторът претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован не се явява и не се представлява. По делото е постъпила писмена защита от юрк. Калдъшев, в която са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба, както и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество - е частично основателна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Дима Николова Касърова, с ЕТ "Дима Касърова" против против РА № 261201696 от 30.05.2012 г. на ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 1086/24.08.2012 г. на зам. директора на Дирекция "ОУИ" /сега "ОДОП"/ Пловдив при ЦУ на НАП. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка, обсъдил е и приетата по делото ССчЕ, излагайки съображения и относно некредитирането на експертизата в определени части. В мотивите си съдът е приел за недоказано твърдението на жалбоподателката за получена сума в размер общо на 212 500,80 лв. - получена по сключени с 25 физически лица договори за заем, поради което е обосновал извод за наличие на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице, не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Приел е, че приложените по делото договори за заем не установяват по безспорен начин, че са съставени, респективно- съществували към посочените дати и че въз основа на тях жалбоподателката е получила въпросните парични средства. Съдът е счел за законосъобразен РА относно определените задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2005 г. и 2006 г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г., заедно със съответните лихви, като е изложил аргументи за законсъобразност акта и в частта относно допълнително установените задължения за ДОО, ЗО и ДЗПО - УПФ на самоосигуряващото се лице за 2006 г., 2008 г. и 2009 г. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение преценява като правилно решението на административния съд досежно потвърдената част от РА, с която на ДЗЛ са установени задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и 2006 г. и по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г. Не са допуснати твърдяните от касатора процесуални нарушения, които да налагат отмяна на решението в тази част и връщането му за ново разглеждане. Касаторът възразява, че ревизията е протекла без основание по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, като съдът необосновано не е признал за налични към 01.01.2005 г. парични средства в размер на 34 000 лв., които заемни средства са от 2004 г., както и необосновано независимо от представените доказателства не е признал за получени сумите по 25 бр. договори за заем сключени с физически лица. Тези възражения са неоснователни. От данните по делото се установява, че след анализ на събраните в хода на ревизията документи и извършени насрещни проверки, е констатирано, че в касата на ЕТ "Дима Касърова" чрез упълномощено лице са внесени парични средства в размер на 212 500, 80 лв. за ревизирания период 2005 г. - 2010 г. /като сумата от 34 000 лв. е внесена през 2004 г./. Ревизиращите и съдът са приели, че посочената сума е с недоказан произход. Обоснован, с оглед представените по делото доказателства, е извода за наличие на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Спорът в случая е дали чрез представените от ДЗЛ доказателства може да бъде прието, че предоставените по договорите заеми от 25 физически лица са реално получени и съответно налице ли е превишение на разходите над приходите през ревизираните периоди, което да обуславя определянето на данъчни задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и 2006 г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г. За да се отговори на спорните въпроси следва да бъде изследвана правна същност на договора за заем. Договорът за заем е реален, поради което, за да се приеме, че е сключен и е породил действие, е необходимо не само писменото обективиране на волеизявленията на страните по него, но и реалното предаване на заместимата вещ (пари) от заемодателя на заемателя. Едва тогава е налице възникнало облигационно правоотношение, което поражда едностранно за заемателя задължението да върне заетата сума пари или заместима вещ от същия вид, количество и качество. Договорът за заем по дефиниция е безлихвен, тъй като разпоредбата на чл. 240 ЗЗД не въвежда изискване за уговорена лихва. Изрично в ал. 2 на същата разпоредба е указано, че лихва се дължи, само ако е уговорена. Освен това наличието на нотариална заверка на договор за заем не е законово изискване, нито писмената форма е форма за действителност на договора, тъй като той представлява реален договор и следва да се установи по безспорен начин предаването на сумата. Вярно е, че представените по делото договори за заем са частни документи и по смисъла на чл. 181 ГПК вр. с § 2 от ДОПК нямат достоверна дата за трети лица, каквито са приходните органи. Датата на съставянето им следва да се проверява в съвкупност с останалите доказателства, имащи достоверна дата, както и в съвкупност с всички останали събрани доказателства. Първоинстанционният съд е формулирал неправилни мотиви във връзка с доказателствената сила на събраните договори. Договорът за заем е неформален и реален, приема се за сключен с предоставяне на безспорни доказателства за даване на съответната парична сума. Настоящият съдебен състав намира за недоказано в процесния казус реалното предаване на сумите от заемодател към заемател. По делото са представени само договори за заеми, без разписки или други документи, които да удостоверяват реалното получаване на сумите. В заемните договори липсва и клауза, че договорът служи за разписка. Не са представени и доказателства във връзка с твърденията на касатора за връщане на част от заетите суми в размер общо на 40 000 лева. След като не са налице доказателства за реалното получаване на заемните средства, то обосновано приходните органи и съдът са приели, че тези суми са с недоказан произход, което обосновава извод за наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. От гореизложените факти и обстоятелства е видно, че липсват събрани по делото доказателства за невярност на изложените в РА фактически констатации по отношение определените задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и 2006 г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г., заедно със съответните лихви, а съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации в ревизионния акт, изготвен по реда на този член, в производството по обжалването му се считат за верни до доказване на противното, поради което решението в тази част е правилно. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира за основателна жалбата на касатора в частта относно установените задължения на лицето за ЗОВ за 2006 г., 2008 г. и 2009 г. В тази част решението е неправилно, постановено е в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено по следните съображения: Безспорно е, че разпоредбите на чл. 122 и следващите от ДОПК по своята правна същност представляват особени процесуални правила. Разпоредбите на чл. 122, ал. 1 - 124а от ДОПК представляват специфичен процесуален ред за извършване на ревизионно производство по ДОПК по установяване размера на дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски. Съдържанието на чл. 122, ал. 1 от ДОПК определя тези разпоредби като процесуални норми, доколкото те имат за предмет уреждането на специален ред за установяване на предвидените в закона факти, но само досежно предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Нормата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК по своята същност е материално правна, тъй като с нея се определя данъчната основа за облагане на ДЗЛ, върху която в съответствие с приложимия материален закон се определя и размера на данъка. При липса на преходна разпоредба, която да придава изрично обратно действие на материалноправна норма е процесуално недопустимо и във вреда на ДЗЛ да се определя данъчна основа по реда на чл. 124а, вр. чл. 122, ал. 2 от ДОПК. С оглед на изложеното, решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на Дима Н. Касърова относно установените задължения за ЗОВ за 2006 г., 2008 г. и 2009 г. и съответните лихви следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА в посочените части. Решението следва да бъде отменено и в частта, в която ДЗЛ е осъдено да заплати в полза на дирекция "ОДОП" - Пловдив юрисконсултско възнаграждение за сумата над 1407 лева. Разноски: С оглед на резултата по спора, в полза на касатора следва да се присъдят съобразно уважената част от жалбата разноски в размер на 1608 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,