Решение № 130 от 3.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 244/2010 г.

Решение № 130 от 3.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 244/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мариана Костова Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма] - София срещу въззивното решение № 130 от 19.10.2009 г. постановено по в. гр. дело № 175/2009 г., Кърджалийския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 7/12.03.2009 г., по гр. дело № 48/2008 г. на Крумовградския районен съд. С последното са отхвърлени исковете на касатора срещу С. М. А. за заплащане на сумите от 6000 лв. и 1309.32 лв., представляващи изплатено от застрахователя на Й. А. Ш. застрахователно обезщетение и законна лихва. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния и процесуален закон и за необоснованост. Искането е за отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора - уважаване на иска, както и за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касация С. М. А. не изразява становище по изложените в касационната жалба оплаквания. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното: К. контрол е допуснат в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с определение № 240 от 7.04.2011 г. по въпроса трябва ли да е налице знание на водача за техническото състояние на МПС за да бъде упражнено регресното право на застрахователя срещу застрахования по чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ. Регресното право на застрахователя срещу застрахования е уредено при застраховане "Гражданска отговорност". Съгласно чл. 274, ал. 1 КЗ застрахователят се освобождава от задължението по договора за застраховка към застрахования при задължителното застраховане "Гражданска отговорност", когато вредите на третите лица са причинени от застрахования по време на управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация над допустимата от закона, под въздействието на друго упойващо вещество или без да е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в МПС, следствие на което е настъпила щета. Правото на регрес на застрахователя настъпва след като плати обезщетението на третото увредено лице. Освен в посочените в чл. 274, ал. 1 КЗ случаи, застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало МПС без свидетелство за управление - чл. 274, ал. 2 КЗ. Регресното право е средство за санкциониране на виновните за причинените на трети лица вреди в посочените в закона случаи. В тези случаи, независимо, че са заплатили застрахователна премия и е възникнало валидно застрахователно правоотношение, застрахованите лица не се освобождават от гражданската си отговорност. Съгласно чл. 45, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, щом като тези вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредата може да бъде причинена в резултат на извършени виновни действия или бездействия. Вината се предполага до доказване на противното. Законът санкционира дееца за това, че съзнателно е допуснал настъпването на вредата или макар да не е предвиждал настъпването на определен резултат, е бил длъжен или е могъл да го предвиди, или е предвиждал вредата, но се е надявал да я предотврати. В хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ, за да бъде ангажирана отговорността на водача на МПС по регресия иск на застрахователя, водачът на МПС трябва да съзнава, че управлява неизправно МПС и въпреки това не е спрял и не е взел мерки за отстраняването й, която повреда или неизправност е застрашавала безопасността на движението и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това. Застрахователят няма да може да упражни правото си на регрес когато повредата или техническата неизправност на МПС са настъпили внезапно, при обстоятелства, при които водачът е поставен в положение на невъзможност да предвиди и предотврати общественоопасните последици. Този е отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване. Съдът е сезиран с иск по чл. 274, ал. 1, 2 КЗ за заплащане от ответника на обезщетение в размер на 6000 лв., представляващо стойността на изплатеното на Й. Ш. застрахователно обезщетение и за сумата от 1309.32 лв. законна лихва върху тази сума, считано от датата на възникване на застрахователното събитие 8.08.2006 г. до датата на подаване на исковата молба 28.02.2008 г. Исковете са отхвърлени като неоснователни. За да потвърди първоинстанционното решение на Крумовградския районен съд за отхвърляне на предявените от З. [фирма] срещу С. А. регресни искове, въззивният съд е преценил, че не са осъществени поддържаните от ищцовото дружество предпоставки по чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ. Приел е за недоказано ответникът, в качеството си на водач на МПС, с което е извършено ПТП, да е знаел, че управляваното от него МПС е неизправно, както и че ПТП е възникнало в резултат на повредата. Съдът се е позовал на заключението на техническата експертиза, назначена в това производство, според която не е могло да се установи дали счупването на спирачния диск не е следствие на удара на автомобила в бордюра при ПТП или преди него, т. е. не е установено към кой момент управляваното от ответника МПС е било технически неизправно и ако тя /повредата/ е преди ПТП, дали водачът е знаел за техническата неизправност на автомобила, за да бъде направен извод за виновно поведение на водача за неотстраняване на неизправността. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но е неправилно. Съгласно чл. 300 ГПК, задължителна за гражданските съдилища по въпросите за противоправността на деянието и вината на дееца, е влязлата в сила присъда на наказателния съд.