Решение № 2198 от 14.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6837/2010 г.

Решение № 2198 от 14.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6837/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по касационна жалба от Анахит Елязян (ANAHIT ELYAZYAN), гражданка на Република Армения, чрез процесуалния му представител - адвокат Кисьов от АК Смолян, срещу решение № 275 от 25.11.2009 г. по адм. д. № 294/2009 г. на Административен съд - Смолян. По подробно изложени в касационната жалба доводи се поддържат оплаквания за неправилност на решението като постановено при наличие на касационни основания по смисъла на 209, т. 3 АПК. Моли се решението да бъде отменено, като се отмени и оспорената заповед. Ответникът - директорът на Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) - Смолян, не ангажира становище. Участвуващият по делото представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното решение състав на Административен съд - Смолян е отхвърлил жалбата на Анахид Елязян, гражданка на Армения, родена на хх.хх.хххх г., срещу Заповед № ОЧ-127/19.10.2009 г. на директора на РДГП - Смолян, за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "Принудително отвеждане до границата на Република България". В мотивите на обжалвания съдебен акт е прието, че чужденката не е напуснала страната до изтичане на разрешения й срок и е направила опит да премине държавната граница с подправен латвийски паспорт, поради което са били налице предпоставките за постановяване на оспорената заповед. Развити са съображения, че разпоредбите на чл. 41, т. 2 и т. 3 са императивни, като правните изводи за материалната законосъобразност на административния акт са изградени на базата на приложените доказателства. Решението е правилно. От материалите към административната преписка, обобщени в предложение за налагане на ПАМ с рег. № 11157/19.10.2009 г. на началника на Гранично полицейско управление - Ново село е видно, че Анахит Елязян, заедно с малолетния си син Самвел Елязян (SAMVEL ELYAZYAN), са влезли в страната на 2.09.2009 г. през ГКПП Аерогара - Варна, с визи тип "С", валидни от 25.08.2009 г. до 17.09.2009 г., разрешаващи им едно влизане с продължителност на престоя 8 дни. След изтичане на определения срок чужденката не е направила постъпки за уреждане статута си на пребиваване, не е напуснала страната и пребивава незаконно в Република България. На 19.10.2009 г. около 13.15 ч. на ГКПП "Капитан Петко войвода" при ГПУ Ново село е направила опит да излезе от страната, представяйки за обработка латвийски паспорти. Полицаят, осъществяващ ГПВК се усъмнява в истинността на документите и след направените експертни справки № 49 и № 50 от 19.10.2010 г. на мл. експерт в ГПУ Ново село е установено, че и двата паспорта са с изцяло подменена персонализирана страница. Цитираните правнорелевантни факти са изложени както в предложението за прилагане на ПАМ, така и в заповедта и не са оспорени от жалбоподателката. При това положение изводът на решаващия съд, че заповедта е издадена от компетентен административен орган по чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ, в изискуемата от закона форма по чл. 59, ал. 2 АПК, е правилен. Спазени са всички административнопроизводствени правила, осигурено е участие на жалбоподателката в административното производство, изяснени са относимите за прилагането на ПАМ обстоятелства, предвид разпоредбите на чл. 41, т. 2 и т. 3 ЗЧРБ. Доказателства, оборващи посочените в предложението данни не са ангажирани независимо, че жалбоподателката е била запозната с административната преписка и е била надлежно представлявана от адвокат, назначен на основание чл. 25 ЗПП. При така проведеното участие в рамките на състезателното съдебно производство и осигурената процесуална възможност за защита на правата и законните интереси, съдът намира релевираните с касационната жалба оплаквания за неправилна преценка относно съществуването на предпоставки по ЗЧРБ за прилагане на ПАМ и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, за неоснователни. Съгласно чл. 41, т. 2 ЗЧРБ принудително отвеждане до границата на Република България се налага, когато чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в 7-дневен срок след уведомяването му за отказа да бъде продължено неговото пребиваване. А според предписанието на чл. 41, т. 3 с. з. основание за прилагане на тази мярка е налице и когато се установи, че чужденецът е влязъл и пребивава в страната с неистински или с преправен документ за задгранично пътуване или със заместващ го документ. На плоскостта на цитираната нормативна уредба, при постановяване на заповедта за налагане на ограничителната мярка административният орган е изложил фактическите предпоставки за направената преценка, цитирал е и правното основание за упражняване на властническата си компетентност. Касаторката не въвежда твърдения и не сочи доказателства, че е пребивавала в страната на годно правно основание към датата на постановяване на акта, нито оспорва обстоятелството, че се е снабдила с подправени латвийски паспорти, с които заедно с малолетния си син се е опитала да напусне страната. При условие, че констатациите на административния орган не са опровергани, решаващият съд обосновано е приел за обективирани предвидените предпоставки по чл. 41, т. 2 ЗЧРБ и произнасянето на директора на РДГП - Смолян за законосъобразно. Доколкото в производството не са ангажирани доказателства за използването на подправени документи при влизането в страната, основателни са възраженията в касационната жалба за противоречие на заповедта с изискванията на чл. 41, т. 3 ЗЧРБ. Съставомерно по смисъла на цитираната хипотеза е кумулативното наличие на двете законоустановени предпоставки: влизане и пребиваване с преправен документ за задгранично пътуване. Използването на преправен паспорт при напускане пределите на страната е само един от елементите на фактическия състав, който няма самостоятелно правопораждащо действие досежно възможността за прилагане на ПАМ на основание чл. 41, т. 3 ЗЧРБ. При това положение неправилно е позоваването на чл. 41, т. 3 ЗЧРБ. Допуснатото несъответствие със закона по отношение на едно от посочените основания за издаване на акта обаче, не води до опорочаването му като цяло до степен, налагаща неговата отмяна. Всяко едно от посочените в него основания е достатъчно да обоснове законосъобразността на оспорената заповед. Административният орган е основал заповедта на всички факти и доводи, които са от значение за случая, като правилно е констатирал пребиваване на чужденката без законово основание - след изтичане на разрешения срок, който факт сам по себе си е достатъчен за приложението на чл. 41, т. 2 ЗЧРБ. По изложените съображения правилен е и направеният от решаващия съд извод, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в съответствие с административнопроизводствените правила, приложимият материален закон и неговата цел. Неоснователни са възраженията за допуснати процесуални нарушения при връчването на заповедта и начина на запознаване с нейното съдържание. Процесната заповед е съобщена на жалбоподателката при участието на преводач, чийто подпис е положен на самия акт и представлява доказателство за уведомяването на адресата на език, който той познава. Заповедта за назначаване на преводача (л. 8) е издадена в деня, в който е постановена оспорената заповед - 19.10.2009 г., когато поражда и правното си действие. Подписването на тази заповед от преводача на следващия ден - 20.10.2009 г. е ирелевантно, поради което извършените от него действия по превода са валидни. В тази насока следва да се има предвид, че в административната фаза на производството чужденката не е възразила срещу редовността на извършваните производствени действия. Фактът, че Анахит Елязян не е положила подпис върху представения екземпляр от заповедта за прилагане на ПАМ е неотносим към преценката на нейната законосъобразност. Поначало връчването на акта е последващо издаването му действие, което може да бъде коментирано единствено в контекста на допустимостта на правото на оспорване (с оглед срока за упражняване процесуалното право на жалба). От данните по делото е видно, че уведомяването на чужденката е извършено при условията на отказ, удостоверен с подписа на преводача и един свидетел, при което следва да се приеме, че изискванията на закона са спазени. Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения за допуснато нарушение на материалния закон от решаващия съд при преценка законосъобразността на заповедта, предвид липсата на разпореждане за предоставяне на срок за доброволно изпълнение по чл. 39б, ал. 1 ЗЧРБ. Разпоредбата въвежда основни принципи, залегнали в Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки, за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни. Доколкото целта на директивата е да се установят ясни, прозрачни и справедливи правила с цел установяване на ефективна политика на връщане като необходим елемент на една добре ръководена миграционна политика, с определянето на срок за доброволно напускане, се насърчава доброволното връщане спрямо принудителното връщане (с намеса на компетентните държавни власти). Определянето на срок за доброволно напускане на страната не е елемент от фактическото основание за прилагане на ПАМ, а установено от закона производствено правило по издаването й, поради което преценката по чл. 146, т. 3 АПК следва да съобрази доколко този пропуск се отразява на съдържанието на акта и засяга правата на адресата. Разпореждането по чл. 39б, ал. 1 ЗЧРБ е свързано с изпълнението на заповедта по чл. 39а с. з., а производството по изпълнението на административния акт поначало е последващо съдебната фаза по оспорването му, развива се по правилата на Дял пети, Глава ХVII АПК и е неотносимо към законосъобразността на властническото волеизявление, респ. към правилността на съдебното решение. Дори да се приеме, че определянето на срок за доброволно напускане е неотменим и поради това задължителен реквизит на акта по чл. 39а, т. 2 ЗЧРБ (по аргумент на противното от ал. 4 на същия законов текст), допуснатото от издателя на акта нарушение не засяга правата на адресата и не може да бъде преценено като съществено. По делото е безспорно установено, че Анахит Елязян е в незаконен престой на територията на Република България, т. к. няма валидна виза, не е в процедура по предоставяне статут по ЗУБ и не може да посочи законно основание за пребиваването си, поради което ПАМ е в съответствие с изискванията и на Директива 2008/115/ЕО. Според чл. 6 от Директивата държавите - членки издават решение за връщане на гражданин на трета страна, когато той е в незаконен престой на тяхна територия, без да се засягат изключенията, посочени в параграфи 2 - 5, или когато незабавното напускане на гражданина на трета страна се налага поради основания, свързани с обществения ред или националната сигурност. Като е отхвърлил жалбата на Анахит Елязян - гражданка на Армения, срещу акта за налагане на ПАМ, Административен съд - Смолян е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. При липса на инвокираните отменителни основания, атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,