Определение № 369 от 29.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 704/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. Д. срещу определение №69 от 22.02.2023 г. по в.ч.т.д.№76/2023 г. на АС Пловдив. С обжалваното определение е потвърдено определение №13 от 04.01.2023 г. по т.д.№611/2022 г. на ОС Пловдив, с което е прекратено производството по делото и е върната молба за откриване на производство по несъстоятелност на „ПИМК” АД. В жалбата са изложени съображения, че определението е постановено от незаконен състав, тъй като още от 2013 г. съдиите от АС Пловдив са се отвеждали по делата на жалбоподателя, а в случая това не е сторено, поради което е налице явно използване на служебно положение, доказана предубеденост и извършване на престъпление от страна на съдиите, постановили обжалвания съдебен акт. В изложение по чл.284, ал.3 от ГПК се преповтарят доводите, изложени в частната касационна жалба, като се поддържа, че е нарушено правото му на справедлив съдебен процес от безпристрастен съд, което е нарушение на практиката на СЕС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежни страни, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че като краен резултат обжалваното определение е правилно, независимо, че част от указанията на първата инстанция до М. Д. /по чиято молба за обявяване неплатежоспособността и откриване на производство по несъстоятелност на „ПИМК” АД е образувано производството по т.д.№611/2022 г. на ОС Пловдив/, са били неправилни /в частност тези да представи заверени копия на всички писмени доказателства, на които се позовава и от които произтича качеството му на цесионер, което е въпрос по съществото, а не по редовността на подадената молба/. Намерил е, че указанията до М. Д., да изложи обстоятелства защо според него е кредитор по търговска сделка на ответника, са правилни, като такива обстоятелства обаче не са посочени, включително и в уточняващата молба от 12.12.2022 г. Изложил е съображения, че в самата молба за откриване на производство по несъстоятелност, а впоследствие и в цитираната уточняваща молба, се съдържат твърдения за парично задължение на ответника, възникнало в резултат извършена от него кражба на земна маса от имот, собствен на „СПА Центрове и детоксикация“ ООД, от които следва, че молителят сочи друг правен субект - посоченото дружество, като кредитор относно въпросното парично задължение на ответника, формирано на извън договорно основание - кражба на земна маса от имот на същото дружество с ограничена отговорност. Изразил е становище, че в двете посочени молби се твърди и че самият молител като физическо лице е кредитор на ответника по търговска сделка, тъй като с договор за цесия от 13.10.2022 г., сключен с фирмата „Голдмън мениджмънт“ АД, са му били прехвърлени „90% от претенциите по издадени фактури“, но никъде обаче в посочените молби не е уточнено за кои фактури става въпрос /такива не са посочени като номер и дата на издаване/, нито какво е основанието на вземанията по въпросните фактури, нито от кого са издадени и каква в крайна сметка е връзката им с ответника по подадената молба с правно основание чл.625 от ТЗ. В този смисъл е счел, че остава абсолютно неясно на какво основание молителят твърди, че се легитимира като кредитор по търговска сделка на ответника и в този контекст - какво е основанието на прехвърлените му със сочения от него договор за цесия вземания, респективно е достигнал до извод, че молителят не е изложил обстоятелства, въпреки дадените му в тази насока указания от първоинстанционния съд, за обосноваване на твърдението си, че е кредитор на ответника по търговска сделка, а тази неотстранена нередовност на молбата по чл.625 от ТЗ сама по себе си е достатъчно основание същата да бъде върната като нередовна на основание чл.621 от ТЗ, вр. чл.129, ал.3 от ГПК. Във връзка с оплакванията, че жалбоподателят не е бил уведомен от първоинстанционния съд за продължаване на предоставения срок е посочил, че съдът няма задължение да изпраща и връчва на заинтересованата страна препис от акта си, с който на основание чл.63, ал.2 от ГПК е продължил /по искане на същата страна/ съответния законен и определен от съда срок. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. Обжалваното определение е валидно и допустимо - постановяването на съдебен акт при наличие на основания за отвод на един или всички членове от съдебния състав, каквито са твърденията на частния касатор, би било нарушение на процесуалните правила, водещо до неправилност и то само в случай, ако поради предубедеността на съдебния състав, е постановен и крайния незаконен резултат, респективно ще представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. В случая обаче не е формулиран материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд - съдържащите се в частната касационна жалба и в изложението съображения не съставляват конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право. В този смисъл и тъй като съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол, без касаторът да е посочил общото основание за селектиране на касационните жалби - правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба и в изложението, настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. За пълнота следва да се посочи, че в процесната хипотеза не се твърди някое от основанията, визирани в разпоредбата на чл.22, т.1-5 вкл. от ГПК, а наличието на предходни отводи само по себе си не представлява обстоятелство по чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, което би могло да породи каквото и да е било съмнение в безпристрастността на съдебния състав, тъй като всеки отвод се постановява съобразно конкретни обстоятелства. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение