Определение № 5413 от 30.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7495/2023 г.

Производството е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Образувано е по молба на адв. И. Миланов пълномощник на ДГ "Радост" - Драгоман, представлявано от директора с искане за изменение на решение №2142 от 22.02.2024г., постановено по настоящото дело, в частта му за разноските. Твърди се, че неправилно съдът е оставил без уважение искането за присъждане на разноски с доводи, че ДГ "Радост" Драгоман е учреждение на бюджетна издръжка и няма как директора на детската градина да извърши плащане на адвокатското възнаграждение от свое име. Иска присъждане на разноски в полза на ДГ "Радост" - Драгоман. Ответникът по молбата - А. Карагьозов не изразява становище по искането. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото, приема за установено следното: Искането за изменение в частта му за разноските на решение №2142 от 22.02.2024г., е подадено от пълномощник на неправилно посочено страна в производството, а именно ДГ "Радост", вместо директора на ДГ "Радост", който е страна в производството и в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, като съдът го приема за процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно. С решението, чието изменение се иска, съставът на ВАС е счел, че независимо от изхода на спора, искането за разноски на ответника - директор на ДГ "Радост" гр. Драгоман е неоснователно, предвид липсата на доказателства за реално заплатени разноски от страна на директора на адв. Ц. Миланов, както и обстоятелството, че представеният по делото договор за правна защита и съдействие е сключен между ЦДГ "Радост" и адв. Миланов и директора не е страна по него. Няма настъпили нови обстоятелства, нито се твърдят такива от молителя, за да бъде променен този извод на съда. Страна в производството по делото по смисъла на чл.153, ал.1 от АПК е директора на ДГ "Радост" гр. Драгоман, който е и административен орган по смисъла на §1, т.1 от ДР на АПК, извън системата на изпълнителната власт, носител на властнически правомощия, овластен въз основа на чл.258 и чл.259 от ЗПУО. В качеството му на такъв, директора притежава административна правосубектност (правоспособност) и това е способността на органа да има административни правомощия, да бъде носител на административно - процесуални права и адресат на административно - процесуални задължения. Административната правосубектност на административния орган, в случая на директора го отличава от тази на юридическото лице, ДГ "Радост", в чиято структура органът се намира. В случая надлежна страна в първоинстанционното и касационно производство по смисъла на чл.153, ал.1 от АПК е органът, по отношение на който е е претендирано твърдяното бездействие и това е директора на ДГ "Радост" гр. Драгоман, а не самата детска градина. Ето защо при липсата на доказателства за реално заплатено в брой адвокатско възнаграждение от страната в производството, а именно директора на ДГ "Радост", предвид представеният договор за правна защита и съдействие, сключен между ДГ "Радост", която не е страна в производството и адв. Миланов, съдът е отхвърлил искането на директора за присъждане на разноските. С оглед изложените съображения в молбата, че директора на ДГ "Радост" не може да плати, осчетоводи и отчете бюджетни средства на ДГ "Радост" и не е субект, който да се разпорежда с бюджетни средства, следва да се имат предвид мотивите изложени по - горе в определението, относно административната правосубектност на директора и качеството му на страна в съдебното производство. На следващо място само за пълнота, следва да се отбележи, че противоречи на наведените доводи в молбата, че субект на плащане, разходване и отчитане на бюджетни средства и контрол от Сметна палата е единствено ДГ "Радост" в качеството и на бюджетна организация, а в договора за правна защита и съдействие е отразено плащане в брой, извършено именно от тази бюджетна организация, което сочи на липсата на реално плащане на разноските. С оглед на изложеното искането на адв. И. Миланов пълномощник на ДГ "Радост" - Драгоман, представлявано от директора за изменение на решението в частта му за разноските, е неоснователно. Разпоредбата на чл.248 от ГПК, на която се основава искането, се намира в Раздел III на ГПК, който е озаглавен „Поправяне на решението“. Затова в производството по чл.248 от ГПК съдът може да измени или допълни постановеното решение или определение в частта му за разноските, но само когато при направено искане е допуснал грешка или пропуск да ги присъди. В случая това не е налице, поради което искането следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл.248, ал.3 във връзка с чл.144 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение