Определение № 4232 от 26.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3589/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 11003 от 26.06.2026 г., подадена от ответника по иска Г. З. Х., против решение № 181 от 16.04.2026 г. по в.гр.д № 1189/2025 г., с което ОС-Благоевград е уважил предявен против нея иск по чл. 108 ЗС. В касационната жалба е направено искане за спиране на делото на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на производството по гр.д № 899/2026 г. по описа на РС-Гоце Делчев с предмет иск за нищожност на договор за дарение, легитимиращ ищеца в настоящото производство Б. Б. Т. като собственик на спорния недвижим имот. Ответникът счита, че искането за спиране е неоснователно. Върховният касационен съд намира молбата за спиране на касационното производство на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК за неоснователна. Според указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т. 8 на ТР № 1 от 17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК, Върховният касационен съд не може да постанови спиране на производството по чл. 182, буква "г" ГПК (отм.) - чл. 229, ал. 1, т. 4 от сега действащия ГПК, при наличие на висящ преюдициален спор, тъй като той не е инстанция по същество и не може да съобрази при постановяване на решението си нови фактически обстоятелства, каквито биха представлявали установените с решението по обусловеното дело. По време на висящността на касационното производство касаторът може да поиска като обезпечение спиране на изпълнението на въззивното решение срещу представяне на надлежно обезпечение по реда на чл. 282 ГПК. С оглед изложеното искането за спиране на настоящото производство следва да се остави без уважение. При тези мотиви съдът