Определение № 58 от 10.02.2009 г. на ВКС по д. № 50/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на П. К. срещу въззивното определение на Апелативен съд София / АС/ по ч.гр.д. №2583/08 г. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване пред ВКС въззивно определение и е допустима. ВКС на РБ, като разгледа частната жалба, намира следното: С обжалваното определение АС е оставил без разглеждане частната жалба на П. К. срещу първоинстанционното разпореждане, с което исковата й молба е оставена без движение за отстраняване на констатираните от първоинстанционния съд нередовности. Разпореждането за оставяне на исковата молба без движение няма преграждащ характер и не подлежи на самостоятелно обжалване; на такова би подлежало евентуално разпореждане за връщане на исковата молба поради неотстранени нередовности /ТР №1/01 г./ Друго разрешение не следва от нормите на новия ГПК, както е приел и АС. Предложеният от касатора извод за допустимост на обжалването на първоинстанционното разпореждане, основан на граматическо и логическо тълкуване на чл. 274 от ГПК, не може да се сподели като несъответстващ на процесуалния закон и задължителната актуална практика по прилагането му. Частната жалба е неоснователна – въззивното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.