Определение № 3798 от 13.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2806/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. И. С. против разпореждане № 128/01.06.2026г. постановено по гр.д. № 712/2026г. по описа на Върховен касационен съд, III ГО, с което на основание чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК е върната като просрочена частна жалба с вх. № 8597/21.04.2026г. подадена от жалбоподателката срещу определение № 1525/25.03.2026г. по същото дело. С последния съдебен акт е оставена без разглеждане молба на Р. И. С. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1 от ГПК на влезли в сила – решение № 490/ 16.10.2025г., постановено по в.гр.д. № 845/2025г. по описа на Софийския окръжен съд и на решение № 251/10.07.2024г., постановено по в.гр.д. № 452/2024г. по описа на Софийския окръжен съд и е прекратено образуваното въз основа на молбата производство по гр.д. № 712/2026г. по описа на ВКС. Частната жалба е основана на оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, с доводи, че срокът за обжалване на преграждащото определение не е бил изтекъл към датата на подаване на частната жалба и съдът неправилно е изчислил срока, респ. неправилно е приел обстоятелствата относно неговото течение. Счита, че ограничаването на достъпа й до съдебен контрол чрез формално тълкуване на процесуалните срокове накърнява правото й на защита. Отправя искане обжалваното разпореждане да се отмени с извод, че жалбата е подадена в срок, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането му. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу обжалваем акт – разпореждане, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – частен жалбоподател по делото, с правен интерес от обжалване и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 от ГПК. За да постанови обжалваното разпореждане, сезираният състав на Върховния касационен съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима като подадена след изтичането на срока за обжалване по чл. 275, ал. 1 от ГПК. Взел е предвид, че на 06.04.2026г. /понеделник/ Р. С. лично е получила съобщение заедно с препис от обжалваното определение, в което й е указана възможността за обжалване на съдебния акт в едноседмичен срок от получаване на съобщението. Този срок, съгласно чл. 60, ал. 4 от ГПК е изтекъл на 14.04.2026г. /вторник/, а видно от датирането в самата жалба – 20.04.2026г., изпращането й по пощата е станало най-рано на посочената дата /пощенското клеймо е нечетливо/, като е постъпила в съда на 21.04.2026г. Заключил, че частната жалба е подадена след изтичането на срока и на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК следва да се върне като просрочена. Извършената преценка за допустимост на подадената частна жалба е правилна, а поддържаните в частната жалба доводи – неоснователни. Съгласно чл. 275, ал. 1 от ГПК частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на определението. Определението постановено по делото е съобщено на молителката със съобщение, получено на 06.04.2026г. /понеделник, присъствен ден/. Законният едноседмичен срок за подаване на частна жалба срещу това определение е изтекъл на 13.04.2026г. – в съответния ден в края на едната седмица /понеделник, също присъствен ден/, съгласно правилото за изчисляване на сроковете по чл. 60, ал. 4 от ГПК. Частната жалба на Р. С., регистрирана в деловодството на ВКС с вх. № 8597/21.04.2026г. е съставена като текст на 20.04.2026г., видно от посочената в края на съдържанието й дата и е изпратена по пощата най-рано тогава. Четимо от пощенското клеймо е единствено изображение на цифрата 2 и нечетимо в останалата част. Следователно, правилно съставът на Върховния касационен съд е приел, че частната жалба е подадена извън преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е просрочена. Сроковете за обжалване уредени в ГПК са преклузивни, регламентирани с императивни правни норми, а изтичането им е свързано с настъпване на правните последици на обжалвания акт. В конкретния случай, частната жалбоподателка не твърди причини за пропускането на срока за обжалване с частна жалба, които да са противопоставими на императивния характер на последиците от пропускането му. Ето защо като е върнал частната жалба на Р. И. С. срещу определението от 25.03.2026г. като недопустима, Върховен касационен съд е постановил правилно разпореждане, което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение