Определение № 374 от 21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 348/2010 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Л. Я. срещу определението от 29.04.10г. по в.гр.дело № 52/10г.на Хасковския окръжен съд,с което е оставена без уважение молбата на същата страна,подадена на основание чл.248 от ГПК с искане за изменение на решението на въззивния съд ,постановено на 17.03.10г.по горното дело в частта за разноските. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решение от 17.03.2010г.по в.гр.дело № 52/10г. Хасковският окръжен съд е уважил иска,предявен от С. Л. Я. иск в размер на 27 лв,присъдил е разноски в размер на 86.50лв,представляващи платени държавни такси. Не е присъден адвокатски хонорар по съображения,че такъв не е бил заплатен. С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на същата страна по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Определението е законосъобразно. Правилно съдът е приел,че ищецът има право да му бъдат присъдени разноските,но само ако действително са направени такива,каквито данни по делото няма. Законосъобразен е изводът,че в случая разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК не намира приложение ,тъй като същата визира присъждане адвокатско възнаграждение в полза на юридически лица и еднолични търговци ,ако те са били защитавани от юрисконсулт. Настоящата хипотеза не е такава. Ищецът е по професия адвокат и е защитавал сам личните си права,ползвайки юридическата си правоспособност. Същият не е направил разходи за адвокатско възнаграждение,упълномощавайки друг адвокат,поради което не му се дължат разноски,които реално не са направени. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита,че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното определение - да се остави в сила. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.