Определение № 324 от 02.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5164/2016 г.

Производството е по чл. 282 ГПК. Подадена е касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу решение № 1742/12.08.2016 г. по гр.д. № 5073/2015 г. на Софийския апелативен съд,ГК, 7-ми състав, с което е осъден да заплати на А. В. Ш. от [населено място], кв. М. сума общо в размер на 54 742,79 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на реална част от недвижим имот с квадратура от 2367 кв.м., находящ се в [населено място], кв. „С. – М., ведно със законната лихва, считано от 29.06.2012 г. до окончателното й изплащане. С касационната жалба е направено искане за спиране изпълнението на въззивното решение на осн. чл. 282,ал.2,т.1 ГПК. Представено е платежно нареждане за внесена парична гаранция по сметката на ВКС от 03.10.2016 г. в размер на сумата от 54 742,79 лв. От счетоводния отдел на ВКС е поискана и представена справка от 02.12.2016 г., която удостоверява, че внесената като гаранция сума е постъпила по сметката на ВКС за обезпечения. С оглед на изложеното законовите изисквания, с които законът свързва спирането на изпълнението са налице: С касационна жалба е обжалвано осъдително въззивно решение, което съгласно разпоредбата на чл.404,ал.1,т.1 ГПК подлежи на предварително изпълнение и е внесена гаранция в размер на сумата, подлежаща на предварително изпълнение. С оглед на горното и на осн. чл. 282,ал.2,т.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.