Определение № 821 от 23.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 725/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба от Г. Д. П. от гр.София срещу определение № 4361 от 19.03. 2010 по ч. гр. дело №2428/2010г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по частната жалба срещу действията на държавен съдия-изпълнител при СРС, 20- ти уч-к, 3 то отд. по изп. дело № 20051110422466. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение, доколкото съдът е прекратил производството, без да са налице основания за това. Ответникът не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е основателна. За да постанови обжалваното определение за прекратяване на производството по обжалване действията на съдия-изпълнител съдебният състав се е позовал на факта, че по същата жалба е постановено определение по ч.гр.д. № 7735/09 на СГС, ТК, с което е разрешен същият спор, между същите страни със сила на пресъдено нещо, което съгласно чл.299 ал.2 вр. с ал.1 от ГПК е пречка за повторното му разглеждане. Следва да се вземе в предвид, че преписката пред СГС по ч.гр.д. 2428/10 е образувана по жалба срещу действията на съдия-изпълнител вх. № 15136 191/05.11.2009 г. от страна на друг жалбоподател Ф. Г. П., по която съдът не се е произнесъл. В кориците на делото е приложено и ксероксно копие от друга жалба на Г. П., по която евентуално е образувано друго дело и по която въззивният съд погрешно се е произнесъл вместо по жалбата, с която е сезиран по това дело. Следователно при задължителната служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалвания акт, съгласно чл. 269 от ГПК във вр. с чл.274 ал.2 пр.1 от ГПК, настоящата инстанция намира обжалваното определение за недопустимо, като произнесено по частна жалба от лице, което не е сезирало съда по конкретното дело. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение