Определение № 390 от 07.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4942/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Вл. К. като пълномощник на В. Г. Р. и Н. В. Д., срещу въззивно решение № 1337 от 27.07.2021 г. по в.гр.д. № 348/2021 г. на Варненския окръжен съд. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд не е обсъдил детайлно установените по делото факти и обстоятелства, поради което е направил необоснован извод за недоказаност на предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС. Считат, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпроса относно задължението на въззивния съд да обсъди всички установени по делото факти, както и по въпроса за наличието на пряка причинна връзка между неоснователното действие и вредоносните последици от упражняването му. Поддържат също, че въззивното решение е и очевидно неправилно. В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация М. П. А. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателите основания за допускане на касационно обжалване, а по същество - че въззивното решение е правилно и законосъобразно, обосновано и постановено при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Обжалваното въззивно решение е постановено при повторно разглеждане на делото от въззивния съд по реда на чл. 294 ГПК. С него е обезсилено решение № 2552 от 07.06.2019 г. по гр.д. № 12546/2017 г. на Варненския районен съд в частта, с която на основание чл. 109 ЗС ответницата М. П. А. е осъдена да премахне поставените стоманени греди под помещението, представляващо баня и тоалетна, изградено в сегашния му вид след 1990 г., както и допълнителните СМР, чрез които помещението тоалетна по КП от 1965 г. е превърнато в помещение с тоалетна и баня, които водят до допълнително натоварване на щурца над спалнята и входната врата на първия /партерен/ етаж, собственост на ищците В. Г. Р. и Н. В. Д., и по този начин смущават правото им на ползване на собствените им помещения. Отменено е първоинстанционното решение в частта, с която на основание чл. 109 ЗС М. П. А. е осъдена да премахне помещението, представляващо баня и тоалетна, изградено на тераса на втория етаж на жилищната сграда, и в тази част е постановено друго, с което искът за премахване на тези помещения е отхвърлен. Въззивният съд е приел за установено, че ищците В. Р. и Н. Д. са собственици на жилището на партерен етаж, а ответницата М. А. е собственик на жилището на първи етаж в жилищната сградата, находяща се в [населено място], [улица], която е изградена през 30-те години на ХХ век. По архитектурния проект на сградата от 1932 г. в жилището на ищците не съществуват помещенията антре, баня и спалня, както и съществуващите под един покрив помещения баня с тоалетна, антре и кухня към жилището на ответницата. На тяхно място е съществувала вита стълба, чрез която се е осъществявал достъп до втория етаж на сградата. Тези помещения са разположени в пристройка и надстройка на сградата, изградени преди 1965 г., за което може да се съди от конфигурацията на имота в кадастралния план от 1965 г. За това пристрояване и надстрояване не са открити строителни книжа. Банята и тоалетната на втория етаж са ситуирани над входното антре в жилището на ищците. За да направи извод, че тези помещения не пречат на ищците да упражняват правото си на собственост на първия етаж, въззивният съд е приел, че тяхното местоположение не е в нарушение на строителни правила и норми и изграждането им не е в причинна връзка с констатираните деформации на щурцовете на врати и прозорци и наличието на течове в жилището на ищците. При формиране на този извод въззивният съд се е позовал на заключенията приетите по делото заключения три еднолични и две тройни съдебно - технически експертизи, според които основите на сградата са в състояние да понесат допълнителното натоварване от изградените санитарни помещения в жилището на ответницата. Като възможни причини за констатираните деформации /провисвания/ на щурцовете на прозорци и врати в помещенията от жилището на ищците, попадащи под изградената тоалетна, експертите са посочили: използване на щурц с недостатъчно сечение; използване на дървени щурцове или от други подръчни материали; допълнително натоварване върху щурца от гредоред или плоча, за което той не е оразмерен; изтичане на експлоатационната му годност при условия на агресивна среда. Според вещите лица влагата на партерния /първия/ етаж не е причинена от банята-тоалетна в жилището на ответницата, тъй като същата е извън обсега на петната. Вещите лица са установили, че покритието на терасата над жилището на ищците е с циментова замазка, с пукнатини на места и няма хидроизолация, което според тях е след основните причини за повреди в собственото им жилище. В обобщение на констатациите си са посочили, че повредите по жилището на партерния етаж са от недобрата поддръжка на сградата и на инсталациите в нея. Според заключенията на приетите при повторното разглеждане на делото съдебно-технически експертизи, тежестта на санитарното помещение в жилището на ответницата не е основна и единствена причина за пукнатини по стените в жилището на ищците, като премахването на двете стени на тоалетната и покрива над тях няма да подобри състоянието на сградата. В заключението си вещите лица по тричленната съдебно-техническа експертиза установяват, че процесната тоалетна, като част от по-голяма постройка, включваща кухня и антре, ще продължи да тежи върху терасата, но при извършен качествен ремонт в жилището на ищците /укрепване на провисналите щурцове/ няма да причинява деформации. За да обосноват противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по процесуалния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с доводите и възраженията на страните, жалбоподателите се позовават на решение № 161 от 04.10.2016 г. по т.д. № 220/2015 г. на ІІ т.о., решение № 222 от 27.03.2018 г. по т.д. № 505/2017 г. на ІІ т.о., решение № 66 от 20.07.2021 г. по гр.д. № 3338/2020 г. на І г.о. Във всички тях е даден положителен отговор на поставения въпрос, според който за въззивният съд съществува задължение при постановяване на решението си да разгледа и обсъди всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните, както и да основе решението си на фактите, установени от събраните по делото доказателства. Въззивното решение не противоречи на тази практика. При повторното разглеждане на делото въззивният съд е обсъдил подробно всички събраните по делото доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните. Подробно се е спрял на приетите по делото заключения на съдебно - техническите експертизи и е посочил кои факти, релевантни за изхода на спора, приема за установени въз основа на тях. Обсъдил и показанията на разпитаните по делото свидетели. Изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора. Несъгласието на жалбоподателите с направените фактически и правни изводи не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като в тази фаза на касационното производство ВКС не може да се произнася по правилността на обжалваното решение. Въззивното решение не противоречи и на разясненията, дадени в т.3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС. В него е прието, че двете задължителни условия за уважаването на негаторния иск по чл. 109 ЗС са: 1/ неоснователност на действията на ответника по негаторния иск и 2/ създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Посочено е, че ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. В съответствие с цитираната задължителна практика на ВКС въззивният съд е намерил предявеният негаторен иск за неоснователен по съображения, че изградените от ответницата без необходимите строителни книжа санитарни помещения не създават пречки за ищците да упражняват правото си на собственост върху жилището на първия /партерния/ етаж, тъй като не са в причинна връзка с констатираното провисване в определени части и обрушване на тавана на спалнята, както и с настъпили наводнения и течове в жилището им - създаденото вследствие изграждане на санитарното помещение на първи етаж натоварване на конструкцията на сградата е поносимо, а причината за деформация на щурцовете на врати и прозорци в антре, баня и спалня на партерния етаж е комплексна, като основна причина за течове в жилището на ищците е компрометираната циментова замазка и липсата на хидроизолация и топлоизолация на плочата над тези помещения, наред с недобрата поддръжка на сградата и изтеклата експлоатационна годност на същата. Неоснователно е искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, изр.3 ГПК- поради очевидна неправилност. По смисъла на тази разпоредба очевидната неправилност предполага въззивното решение да е засегнато от пороци, пряко установими от съдържанието на обжалвания съдебен акт, без касационната инстанция да извършва анализ на събраните по делото доказателства. Приема се, че решението би било очевидно неправилно, ако законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В разглеждания случай настоящият състав не установи въззивното решение да страда от такива пороци. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. С оглед този изход на делото жалбоподателите В. Г. Р. и Н. В. Д. следва да бъдат осъдени да заплатят на М. П. А. разноски по делото за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 600 лв., съобразно направеното с отговора на касационната жалба искане за присъждането им и представения договор за правна защита и съдействие, доказващ плащане на посочената сума от общо договореното възнаграждение от 1 000 лв. Водим от гореизложеното съдът