Определение № 5693 от 09.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4542/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 248, ал. 3, изр. второ от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по частна жалба на „ББМ Агро“ ЕООД, чрез пълномощника адвокат Е. Митова, срещу определение № 432 от 29.03.2024 г., постановено по адм. дело № 34/2023 г. по описа на Административен съд Търговище, с което е изменено постановеното по същото дело решение № 311 от 05.03.2024 г., като е намален размерът на присъдените му разноски в тежест на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) от 5650 лева на 850 лева. В частната жалба се съдържа оплакване за незаконосъобразност на определението. Не се споделят изводите на съда, че при изчисляване на адвокатското възнаграждение във връзка с присъждания му размер като разноски, приложение намира чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1/2004 г., Наредбата), а следва да се приложи чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2 от същата, тъй като делото е с материален интерес. Заявява се, че при касационно обжалване таксата за делото ще се определи върху материалния интерес. Възразява се и на извода за липса на фактическа и правна сложност на делото, тъй като са проведени десет съдебни заседания. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното определение и отхвърляне на искането на ответника за изменение на решението в частта за разноските. Ответникът - заместник-изпълнителен директор на ДФЗ представя писмен отговор в който оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е подадена в предвидения от закона срок, поради което се явява допустима. Разглеждана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Съгласно постановеното решение № 311 от 05.03.2024 г. по адм. дело № 34/2023 г. на Административен съд Търговище, то е имало за предмет жалба срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021, с изх. № 02-250-2600/1127 от 13.01.2023 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, с което са били оторизирани посочени в него парични суми, като са извършени съответните намаления по заявените схеми и мерки за подпомагане. Със съдебното решение атакуваният индивидуален административен акт е отменен, като е прието, че в него не се съдържат ясни мотиви защо са допуснати намаленията. Поради това преписката е върната на органа за ново произнасяне в указан срок. По отношение на разноските са отчетени като дължими на жалбоподателя заплатените държавна такса и адвокатско възнаграждение. Досежно последното, то е установено като платено в размер на 5600 лева, а таксата - в размер на 50 лева. По повод направено от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и намалението му на 800 лева на основание чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/2004 г., първоинстанционният съд е преценил същото като неоснователно, като е приел, че делото е с материален интерес в размер на 62 199,69 лева - колкото е размерът на отказаната субсидия и възнаграждението се определя на основание чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата. След като е бил сезиран от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ с искане за изменение на решението в частта за разноските, Административен съд Търговище е променил становището си, основавайки се на посочена практика на ВАС, пето отделение. Приел е, че делото е без определен материален интерес, поради което е изменил решението си в частта за разноските, като е присъдил по-нисък размер на заплатеното адвокатско възнаграждение, а именно 800 лева на основание чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/2004 г., тъй като делото не се характеризира с фактическа и правна сложност. Постановеното определение е правилно. Обоснована е преценката на първоинстанционния съд, че в случая не е налице определен материален интерес по делото, тъй като предметът му касае единствено отмяна на административния акт, а не присъждане на парично обезщетение. При установена незаконосъобразност на акта съдът няма правомощие да разпореди връщане на недължимо платената сума, а само да отмени оспореното решение и да изпрати преписката обратно на органа със съответните указания. Поради това присъжданото като разноски адвокатско възнаграждение, предвид, че касае дело по Закона за подпомагане на земеделските производители, следва да бъде определено по чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба №1/2004г., а не по чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от същата наредба. Следва да бъде споделен извода на първоинстанционния съд за липсата на фактическа и правна сложност на случая, тъй като множеството проведени съдебни заседания са били отложени по обективни причини, без да бъде даден ход на делото. Не следва да бъде обсъждано и възражението на жалбоподателя, че при касационна жалба таксата е следвало да се определи на основание чл. 227а, ал. 3 АПК, тъй в случая касационна жалба не е подавана, не е определяна държавна такса за касационно обжалване и такава не се дължи. С оглед на гореизложеното, частната жалба се явява неоснователна и атакуваното с нея определение следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение