Определение № 7226 от 27.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5393/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба, подадена от А. М. А. от гр. Бургас срещу определение № 3351 от 09.04.2025 г. постановено по адм. дело № 515/2025 г. по описа на Административен съд -Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата му против Решение № 04-00-130/10.03.2025 г. на Зам. Кмет на Община Бургас и е прекратено производството по делото.

Частният жалбоподател, обжалва определението, като неправилно, необосновано и лишено от мотиви. Иска да бъде отменено.

Ответникът – Заместник кмет на Община Бургас не ангажира становище по жалбата.

Върховният административен съд, Пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното определение, съдът е приел за установено, че административното производството е образувано по заявление с вх. № 812104-115/21.02.2025 г., по описа на МВР, с което е поискано да се предостави достъп до обществена информация, както следва:

1. Подавани ли са и, ако да, колко предписания са подавани към Община Бургас относно състоянието на велоалеите в града през последните пет години с цел безопасност на движението ?

2. За кои участъци са подавани предписания към общината ?

3. За какви проблеми е била сезирана общината относно състоянието на велоалеите ?

4. Предприемала ли е общината действия с цел безопасност на велоалеите, след Вашите предписания ? Ако да, какви действия са извършени и на кои участъци от велоалеите ?

5. Съгласувано ли е с МВР пресичането на двулентов път за двупосочно движение по ул. "Индустриална" при. кръговото движение пред “Меден Рудник", от велоалеята по "Тодор Александров" в посока "Пода"? Ако да, какви предписания са дадени на общината за безопасно напречно пресичане на двулентовия път за двупосочно движение ?

6. През Акации по велоалеята върху тротоара, кой е с предимство – пешеходците; колоездачите; влизащите и излизащи коли от автосервизите, пресичащи велоалеята; влизащи и излизащи от сгради и заведения хора, при велоалея непосредствено до входове и пред автосервизите ? Как е съгласувано това преминаване с общината ?

7. Напукани асфалтови настилки; липса на асфалт по велоалеята към Пода; пропадания на велоалеите и издутини по тях (тип „легнали полицаи”); отворени шахти по велоалеите; трева върху велоалеите; храсти, които обземат велоалеите и стесняват мястото за придвижване и широчина на велоалеите под 2,5 метра за двупосочно движение и под 1,5 метра за еднопосочно движение, представляват основание за даване на предписание от МВР към общината ? Ако да, за тези проблеми, през годините, сигнализирана ли е общината от МВР и какви мерки е предприела общината при последващи Ваши проверки?.

С рег.№ 812100-3554/24.02.2025 г. ВПД директор на дирекция „Правно-нормативна дейност” при МВР, препратил заявлението по компетентност на кмета на община Бургас.

С оспореното пред първоинстанционния съд решение оторизираният заместник кмет на Община- Бургас е приел, че искането е частично основателно и следва да се предостави наличната информация от компетентността на Община Бургас, а именно: по първи въпрос- не са подавани предписания; на въпрос пет- е отговорено, че е съгласувано; за останалите въпроси- 2,3,4,6 и 7 - на основание чл. 33, от Закона за достъп до обществена информация/ЗДОИ/-заявителят е уведомен, че общината не разполага с търсената информация.

При така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд e приел, че по подаденото заявление за достъп до обществена информация е изготвен отговор, с който заявителят е уведомен по чл. 33 от ЗДОИ, че органът не разполага с част от исканата информация/т.2,3,4,6 и 7/ и няма законово задължение да събира такава информация.

За т.1 и 5 – органът е предоставил информацията в наличният й обем.

В случая заявлението е за достъп до обществена информация. По дефиницията на чл. 9 от ЗДОИ обществена е информацията, създавана и съхранявана от органите и техните администрации. В тази връзка, съгласно цитираната разпоредба на чл. 33 от ЗДОИ, когато органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, той уведомява за това заявителя.

С оглед изложеното съдът е приел, че жалбата е недопустима, тъй като оспореният акт не подлежи на съдебен контрол.

Определението е правилно.

Първоинстанционният съд е обосновавал правилен извод относно приложимостта на разпоредбата на чл. 33 от ЗДОИ по отношение на случаите, в които органът не е нормативно задължен да съхранява исканата информация. В тази хипотеза той не е задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ и уведомлението, че не разполага с информацията не носи белезите на административен акт и не подлежи на съдебен контрол. На съдебен контрол за законосъобразност в производството, развиващо се на основание чл. 40 от ЗДОИ във вр. чл. 145 и сл. от АПК, подлежи решението за предоставяне на достъп до обществена информация, постановено на основание чл. 34 във вр. чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, както и отказът за предоставяне на обществена информация, издаден на правно основание чл. 38 от ЗДОИ. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ императивно регламентира основанията за отказ – всички те се отнасят за информация, която е налична, но която не може да бъде предоставена, тъй като попада във визираните в разпоредбата хипотези.

В конкретния случай заявителят е уведомен, че административния орган не разполага с исканата информация. Както правилно е приел първоинстанционния съд уведомлението по чл. 33 от ЗДОИ няма белезите на административен акт, с него не се засягат права и законни интереси и не могат да произтекат неблагоприятни правни последици за адресата му, поради което и не подлежи на съдебен контрол. Доколкото са били налице предпоставките по чл. 33 от ЗДОИ ответният орган няма задължение да се произнесе с мотивирано решение. Обоснована и законосъобразна е преценката на съда, че ответникът не разполага с исканата информация, като същата не е създадена и съхранявана от него, поради което е и в невъзможност да я предостави. Съгласно правилото на чл. 33 от ЗДОИ, когато органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок той уведомява за това заявителя. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че процесното писмо не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, е законосъобразен. Разпоредбата на чл. 33 от ЗДОИ се отнася до случаите, в които органът не е нормативно задължен да създава и съхранява исканата информация. В тази хипотеза той не е задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ и уведомлението, че не разполага с информацията и няма данни за нейното местонахождение, освен указанието по т. 4, не носи белезите на административен акт - отказ по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, поради което не подлежи на съдебен контрол.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспореното решение на административния орган в позитивната му част – не подлежи на съдебен контрол, поради липса на правен интерес. С изричният отговор на първи въпрос, че не са подавани предписания относно състоянието на велоалеите в общината, с цел безопасност на движението- отговорът се явява изчерпателен.

По отношение отговорът на т. 5 от заявлението. Същият правилно е приет за изчерпателен. Съпоставяйки отговорът на този въпрос с липсата на предписания към Община Бургас/ отговорът по т.1/ - налице е съгласуване пресичане на соченото кръстовище, без МВР да е отправило предписания към общината.

В заключение, правилен и изводът на решаващия съд, че подадената жалба е процесуално недопустима поради липса на годен предмет за обжалване.

Предвид изложеното определението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 236 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение