Определение № 50715 от 10.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 778/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Г. Х. и В. Т. Х. против решение № 436 от 29.10.2021 г., постановено по въззивно гражданско дело № 692 по описа за 2021 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 8130 от 20.05.2021 г. по гр. д. № 62 по описа за 2021 г. на Петричкия районен съд за отхвърляне на предявения от М. Г. Х. и В. Т. Х. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено между страните, че ищците не дължат на ответното дружество 18 131,10 лв. главница, 612,62 адвокатско възнаграждение и 362,62 лв. разноски по делото, за които е бил издаден изпълнителен лист от 30.05.2011 г. по ч. гр. д. № 837/2011 г. на Петричкия районен съд, като погасени по давност.

Касаторите твърдят, че решението на Благоевградския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи очевидна неправилност и противоречие на решението с практиката на ВКС по два въпроса:

1. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка съвкупно и поотделно доказателствата и обсъди защитните тези на въззивника, развити в жалбата му, включително и да отговори на доводите и възраженията, направени като допълнение в първото съдебно заседание пред въззивната инстанция?

2. Представлява ли съществен процесуален пропуск на съда непроизнасянето му по възражението, че предприетите спрямо единия солидарен длъжник действия нямат ефект спрямо другия, тоест-прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници?

„ЕОС Матрикс“ ЕООД застъпва становището, че няма основания за допускане на решението на Благоевградския окръжен съд до касационно обжалване, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

М. Х. и В. Х. са изложили в исковата молба, че срещу тях е образувано изпълнително дело № 557 по описа за 2011 г. на ЧСИ А. Ц. с взискател „Първа инвестиционна банка“ АД въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. №837 по описа за 2011 г. на Петричкия районен съд за солидарно дължими вземания в размер на 18 131,10 лв. главница, 612,62 адвокатско възнаграждение и 362,62 лв. разноски. След наложени на 1.12.2011 г. възбрани и запори до 13.12.2013 г. не са поискани и не са извършени изпълнителни действия, поради което изпълнителното производство е било прекратено. Понеже вземането е установено със заповед по чл.417 от ГПК, а не със съдебно решение, вземането според ищците се погасява с кратка тригодишна давност, която е изтекла на 13.12.2014 г. Ето защо са поискали от съда да признае за установено, че не дължат вземанията, за които е издаден изпълнителният лист, тъй като са погасени по давност.

В отговора на исковата молба „ЕОС Матрикс“ ЕООД е оспорило предявения иск. Изразило е становище, че съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД давностният срок е петгодишен и е бил прекъсван с предприеманите от взискателя изпълнителни действия, поради което не е изтекъл.

Петричкият районен съд е констатирал, че след като срещу заповедта за изпълнение не е подадено възражение, тя е влязла в сила на 28.12.2011 г. и от тази дата започва да тече нов петгодишен давностен срок. Застъпил е становището, че липсата на изпълнителни действия в продължение на две години води до прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция, която обаче е друг правен институт, различен от давността. В случая давността е следвало да изтече на 28.12.2016 г., но е била прекъсната с молба на взискателя от 14.01.2014 г. за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на М. Х. и с последващи изпълнителни действия от 1.5.2018 г., от 28.05.2018 г., 20.09.2018 г., 21.02.2019 г. и 8.01.2021 г., поради което не е изтекла. Затова първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск като неоснователен.

Във въззивната си жалба ищците са изложили тезата си, че след изтичане на двугодишния срок, в който не са извършени изпълнителни действия, изпълнителното производство е следвало да бъде прекратено, поради което следващите действия са били без основание, не са могли да породят правни последици и да прекъснат давността. Ето защо са поискали от Благоевградския окръжен съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Едва в пледоарията си по същество пред въззивния съд пълномощникът на ищците се е позовал на незаконосъобразното според него конституиране на „ЕОС Матрикс“ ЕООД в изпълнителното дело, тъй като изпълнителният лист не е издаден в полза на това дружество.

Благоевградският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение. Изложил е съображения, че перемпцията и давността са различни правни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение, а перемпцията не го изключва-обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ, тъй като дължи подчинение на изпълнителния лист. Единствената последица от перемпцията е, че трябва да се образува ново изпълнително дело, но новото искане прекъсва давността. Необразуването на ново дело е само дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител. Затова въззивният съд е достигнал до извода, че въпреки настъпването на перемпцията на 28.12.2013 г., давността не е изтекла.

Решението на въззивния съд е постановено точно по предмета на спора, въведен с исковата молба, в която ищците са поискали да се установи недължимост на вземанията поради изтекла погасителна давност в изпълнителното производство. Едва в пледоарията пред въззивната инстанция пълномощникът на ищците се е опитал да въведе ново фактическо основание на предявения иск с твърдението, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД не е легитимиран от изпълнителния лист взискател. Съгласно чл.214, ал.1 от ГПК това ново основание е несвоевременно заявено, поради което е останало извън предмета на спора. Следователно непроизнасянето на въззивния съд по това твърдение за незаконосъобразност на изпълнителния процес и съответно за недължимост на вземането съответства на процесуалния закон. Нещо повече- дори да се приеме, че съдът е отхвърлил иска и на това основание, не би имало противоречие с цитираното от касатора решение № 71 от 24.07.2019 г. по гр. д. № 2576/2018 г. на III ГО на ВКС. В настоящия случай изпълнителният лист е издаден в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД, която е била първоначален взискател по изпълнителното дело. В хода на изпълнението вземането е цедирано на ответното дружество и е осъществена хипотезата на чл.429, ал.1, предложение първо от ГПК-взискател е станал частният правоприемник на банката. Решението на ВКС се отнася за втората хипотеза на чл.429, ал.1 от ГПК, когато трето лице плаща дълга и се суброгира в правата на кредитора. Според решението в тази хипотеза само поръчителят и солидарният длъжник, които са се суброгирали в правата на кредитора, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в негова полза изпълнителен лист. Другите трети лица трябва да се снабдят с нов изпълнителен титул. Ето защо по първия въпрос касационно обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд не следва да се допуска.

Ищците са подали заедно исковата молба, в която са посочили общи факти, които според тях водят до погасяване на вземанията по давност. Те са били представлявани от един и същи адвокат, който не е изтъквал като довод, че спрямо някоя от ищците давността е изтекла поради непредприети срещу нея изпълнителни действия. Едва в касационната жалба и в изложението към нея пълномощникът вече твърди, че липсата на преценка дали давността е изтекла спрямо всяка една от ищците поотделно представлява очевидна неправилност на решението. Освен това е и допуснато процесуално нарушение и противоречие с практиката на ВКС по втория въпрос. Във въззивното решение обаче има само констатация, че на 14.01.2014 г. с искането за налагане на запор давността е била прекъсната, без да се посочи спрямо кого е било това действие, поради което не е налице очевидна неправилност като основание за допускане на касационно обжалване. Всъщност от събраните по делото доказателства се установява, че давността не е прекъсната само спрямо ищцата М. Х. посредством запора върху нейното трудово възнаграждение от 14.01.2014 г. Давността е прекъсната и по отношение на ищцата В. Х. с молба вх. № 08442 от 20.07.2016 г. за налагане на запор върху пенсията и./стр.191 от изпълнителното дело/. Следователно давността не е изтекла и по отношение на В. Х., поради което допускането на касационно обжалване по втория въпрос на касатора не би променило изхода на спора.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд не следва да се допуска.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение