Определение № 230 от 04.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4273/2013 г.

Производство по чл. 250 ГПК. Образувано е по молба на Г. П. Д. и М. Т. Д. и двамата от [населено място], с която искат постановеното по делото определение № 257/05.11.2013 год. да бъде допълнено като съдът се произнесе по цялото им искане направено в подадената касационна жалба, а именно относно легитимацията на процесуалния представител на ищеца по делото. Адв. Г. Н. като процесуален представител на В. Н. П. от [населено място], действащ лично и със съгласието на попечителя Х. Х.П. оспорва молбата. Счита, че касационната жалба касае единствено въззивното решение в частта за разноските, както е възприето от състава на ВКС ,3-то г.о. като искането в жалбата е за неговата отмяна в тази част. С оглед на това молбата се явява неоснователна. Останалите ответници, не вземат становище относно молбата. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Молбата е подадена в срока по чл. 250 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. С определение №257/05.11.2013 год., постановено по делото,образувано по касационна жалба на Г. П. Д. и М. Т. Д. срещу решение №19/17.01.2013 год., постановено по гр.д. № 507/2012 гот. на АС гр. В. Т., съдът е оставил жалбата без разглеждане като е приел, че с нея въззивното решение се обжалва в единствено в частта за разноските, което е процесуално недопустимо, доколкото не е предхождано от производство по чл. 248 ГПК. Това следва от изрично направеното в касационната жалба искане. Наведените в касационната жалба доводи във връзка с редовността на процесуалното представителство на ищеца, са развити в контекста на оплакванията за неправилно присъдени разноски по упълномощаването. С оглед на това молбата по чл. 250 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.