Определение № 10062 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10248/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. П. К. срещу Определение № 1163 от 29.09.2025 г. по адм. дело № 1058/2025 г. по описа на Административен съд София-област, с което е отхвърлено искането му за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0347-000073 от 13.09.2025 г., издадена от младши автоконтрольор от ОД на МВР София, РУ Пирдоп. С посочената заповед на основание чл. 171, т. 1, б. „б” от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) e приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В частната жалба се твърди, че съдът е формирал неправилен извод за липсата на нормативно установените предпоставки за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, тъй като от представените по делото трудов договор и длъжностна характеристика се установява, че водачът е назначен на длъжност „шофьор“ и изпълнението на служебните му задължения изисква да притежава СУМПС. Към частната жалба допълнително са представени протоколи от отрицателни резултати от лабораторни изследвания на кръв и урина за наркотици. Иска се отмяната на обжалваното определение. Ответникът – младши автоконтрольор от ОД на МВР София, РУ Пирдоп, не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество частната жалба е неоснователна. Процесната ПАМ е приложена на основание чл. 171, т. 1, б. „б” ЗДвП. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че водачът е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена при изследване с техническо средство Дрегер Drug Test 5000. Техническото средство е отчело наличието на ТНС-25 в слюнката от устната кухина на водача. За да отхвърли искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, съдът е изложил мотиви, че водачът не е доказал нови обстоятелства, нито вреди от предварителното изпълнение на заповедта, които да са противопоставими на защитения обществен интерес. Определението е правилно. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК. Чл. 166, ал. 4 АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК са следните: ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В случая горните условия не са налице. Целта на процесната ПАМ е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Защитените обществени отношения са с висока значимост, тъй като управлението на МПС е дейност с повишена опасност за здравето и живота на участниците в движението по пътищата. Същевременно невъзможността лицето да изпълнява служебните си задължения като шофьор в резултат от изземването на СУМПС е временна – до решаване на въпроса за отговорността му. Създадена е гаранция за бързина на съдебното производство – съгласно чл. 172, ал. 5 ЗДвП главният спор се разглежда на една инстанция от административния съд. Като е приел, че предварителното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата степен на значимост, административният съд е постановил правилен съдебен акт. Неоснователни са аргументите за възникнали нови обстоятелства. Представените по делото резултати от лабораторни изследвания не следва да бъдат кредитирани, тъй като са изготвени от лаборатории (СМДЛ Рамус ООД и Медико-диагностична лаборатория К.), които не са включени в списъка по чл. 20, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, седмо отделение