Определение № 908 от 29.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 631/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК. Делото е образувано по частна жалба вх. № 1310/23.01.2024 г. (с дата на пощенското клеймо – 22.01.2024 г.), подадена от П. Т. П. срещу определение № 4263 от 22.12.2023 г. по ч. гр. д. № 1289/2023 г. на ВКС, І г. о., с което не е допуснато касационно обжалване на определение № 115 от 03.02.2023 г. по в. ч. гр. д. № 944/2022 г. на Софийски окръжен съд. С въззивното определение е оставена без уважение частна жалба на П. Т. П. срещу определение № 909 от 08.11.2022 г. по гр. д. № 1880/2022 г. на Районен съд – Ботевград за прекратяване на делото, на основание чл. 299, ал. 2 ГПК. За да постанови определението си, касационната инстанция е приела, че не са налице сочените от П. основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски окръжен съд. Жалбоподателят твърди, че атакуваното от него определение на ВКС, І г. о. е нищожно, недопустимо, както и неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и на съдебната практика, и несъобразено с действителните факти и обстоятелства. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че следва да остави частната жалба, с която е сезиран, без разглеждане и да прекрати производството по делото. Съгласно нормите на ГПК и установената непротиворечива съдебна практика, определенията на Върховния касационен съд, постановени в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК, каквото е и определение № 4263 от 22.12.2023 г. по ч. гр. д. № 1289/2023 г. на ВКС, І г. о., са окончателни и не подлежат на последващо обжалване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,