Определение № 4753 от 09.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6332/2022 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Граждански процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Т. Н. Д. за изменение на решение № 3504/02.04.2025 г., постановено по адм.д. 6332/2022 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, в частта относно разноските. Иска да бъдат присъдени сторените от нея разноски в двете съдебни инстанции и в производството по дело С-200/23 на Съда на Европейския съюз (СЕС) пропорционално съобразно изхода на спора. Ответната страна Агенцията по вписванията изразява становище за недопустимост на искането като подадено след срока и поради непредставяне на списък по чл. 80 от ГПК, както и за неоснователност, защото с оглед изхода на спора не следва да бъдат присъждани разноски на никоя от страните. При условията на евентуалност прави насрещно искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд намира искането за изменение на съдебното решение за процесуално допустимо, но неоснователно по следните съображения: Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Съдебното решение, чието изменение се иска е необжалваемо и е постановено на 02.04.2025 г., а искането на Т. Д. е подадено на 10.04.2025 г. т.е. спазен е срокът по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Пред касационната инстанция са представени два списъка по чл. 80 от ГПК (л. 43 и л. 856), поради което независимо от различното им съдържание, следва да се приеме за неоснователен и вторият довод на Агенцията по вписванията за недопустимост, който без да е изрично цитирано е аргументиран с т. 9 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд. Решението, чието изменение се иска, е постановено единствено по касационна жалба на Агенцията по вписванията, която е приета за основателна и е отменена обжалваната част от съдебното решение, след което спорът е решен по същество. Част от спорът е приключил само на първа инстанция. Претендираните от Т. Д. разноски и по двата представени списъка по чл. 80 от ГПК включват разноски, направени само след образуване на касационното производство, по която тя е ответна страна, респективно за осъществяване на правна защита и съдействие по спор, иницииран от Агенцията по вписванията с касационна жалба, която е основателна. В искането по чл. 248 от ГПК се претендират разноски и за пред първата инстанция, каквито обаче не са включени в нито един от двата списъка по чл. 80 от ГПК, представени пред настоящата инстанция. Действително обективната отговорност за разноските е в зависимост от крайния изход на съдебния спор, който в конкретния случай не е в полза на нито една от страните – съединени и разгледани в едно съдебно производство са основателна жалба и неоснователен иск за обезщетение. Тези две претенции са с различен характер (без и с материален интерес), поради което не е възможно да бъдат съотнесени в различна от приетата в съдебното решение пропорционалност, както се иска в молбата от 10.04.2025 г. (но и без да се конкретизира точно изчислена и претендирана сума). Липсата на измеримо в числови стойности съотношение между отделните части от предмета на делото мотивира настоящият съдебен състав във влязлото в сила съдебно решение да обоснове извод, че страните следва да понесат направените от тях разноски и не дължат разноски в полза на другата страна по спора. Всяка от тях е защитавала по една основателна и неоснователна позиция спрямо окончателния изход на спора. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че претендираните разноски за правна защита и съдействие са направени общо за цялото касационно производство (договор от 28.06.2022 г., гръб на л. 42) и по дело С-200/23 на СЕС, образувано по преюдициално запитване, отправено от касационната инстанция с въпроси относими към целия предмет на спора, без да е правено разграничение за отделни негови части. В случая при разпределяне тежестта относно разноските е съобразен само изхода на спора, но не и обстоятелството, че част от претендираните от Т. Д. разноски по втория от списъците по чл. 80 от ГПК въобще не подлежат възстановяване от насрещната страна, защото включват възнаграждения за повече от един адвокат, общи разходи за път и хотел за трима. С оглед неоснователността на искането по чл. 248 от ГПК не следва да бъде разглеждано „насрещното искане“ на Агенцията по вписванията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Само за пълнота на изложението трябва да бъде посочено, че то е претендирано и преди даване ход по същество на спора като не е уважено, а при липса на искане по чл. 248 от ГПК от Агенцията по вписванията не е налице процесуална възможност за изменение на произнасянето относно разноските в полза на тази страна. По изложените съображения Върховният административен съд,