Определение № 9591 от 12.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8649/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на Л. Тенев, подадена чрез пълномощник – адвокат Я. Стойчев, против Определение № 1227/09.02.2023 г., постановено по административно дело № 12495/2020 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставена е без разглеждане жалбата му срещу Разрешение за строеж № 72/05.12.2019 г. на Главния архитект на район „Студентски“ – СО и производството по делото е прекратено. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност и необоснованост на определението, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока по чл. 232 АПК са постъпили писмени отговори от Главния архитект на район „Студентски“ – СО чрез пълномощника му старши юрисконсулт А. Никоевска и от С. Смилкова чрез пълномощника й адвокат П. Киров, в които са изложени доводи за неоснователност на частната жалба, с молба съдебното определение да бъде оставено в сила. Претендират се разноски от С. Смилкова. Втората частна жалба е подадена срещу Определение № 3875/05.05.2023 г., постановено по административно дело № 12495/2020 г. по описа на Административен съд - София град, с което е изменено Определение № 1227/09.02.2023 г. в частта за разноските, като Л. Тенев е осъден да заплати на С. Смилкова сума в размер на 1500 лева. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението, като се оспорва размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Срещу втората частна жалба, в срока по чл. 232 от АПК е постъпил писмен отговор от С. Смилкова чрез адвокат П. Киров, в които са изложени доводи за неоснователност на частната жалба. Претендират се разноски. Първата частна жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Оспореното разрешение за строеж е с предмет строеж на „Многофамилна жилищна сграда и подземни гаражи“ в поземлен имот с идентификатор 68134.1604.6058, УПИ II-1657, кв. № 9а, м. „Дървеница“, район „Студентски“. Собственик на поземления имот е С. Смилкова, която се явява и възложител на строежа. Оспорващият се легитимира като собственик на съседен имот с идентификатор 68134.1604.4170, съгласно нотариален акт № 80, том IV, рег. № 15589, дело № 586/2003 г., като обуславя правния си интерес да атакува разрешението за строеж с твърдението, че вследствие на започналите строителни работи собственият му имот се наводнява, което препятства неприкосновеното му право на собственост и правомощието му да ползва имота си. За да остави без разглеждане подадената жалба, съдът е приел, че жалбоподателят не обосновава правен интерес от оспорване на разрешението за строеж, тъй като не е налице приложимата за случая хипотеза на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Този извод се споделя от настоящата инстанция, тъй като е обоснован и съответства на приложимия закон. Действително, с оглед вида на разрешения строеж – „Многофамилна жилищна сграда и подземни гаражи“, същият представлява нов строеж по смисъла на закона, тоест кръгът на заинтересованите лица от оспорване на разрешението за строеж е посочен в разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Изброяването в закона е изчерпателно и това са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, както и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Жалбоподателят е собственик на съседен поземлен имот, но не притежава никакви вещни права в имота, за който се отнася разрешението за строеж. Следователно не попада сред посочените в чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ лица, поради което жалбата му се явява недопустима. Възраженията, изложени в частната жалба срещу визата за проектиране са неотносими към настоящия правен спор и не следва да се обсъждат. Визата е самостоятелен административен акт и като такъв подлежи на самостоятелно обжалване в отделно производство. При така изложеното и като съобрази, че оспореното определение е постановено при правилно приложение на закона, същото следва да бъде оставено в сила. Втората частна жалба, насочена срещу определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК е допустима, но неоснователна. Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Искането по чл. 248 ГПК на заинтересованата страна С. Смилкова, целящо изменение на постановено по делото определение, в частта за разноски, посредством тяхното присъждане, е уважено от първостепенния съд. Заинтересованата страна в първоинстанционното съдебно производство С. Смилкова, е била надлежно представлявана от адвокат, същият е участвал в съдебното производство и своевременно е направил искане за присъждане на разноски, както и е представил доказателства за действителното им извършване и размер. С оглед на тези факти и предвид изхода на спора, съдът правилно е изменил съдебния си акт, в частта за разноските, като е присъдил сторените от страната разноски в общ размер на 1500 лева, от които 1200 лева за адвокатско възнаграждение и 300 лева за депозит за вещо лице. Настоящият съдебен състав не намира основание да намали присъдените разноски, тъй като същите са действително извършени на годно правно основание, като договореният и заплатен адвокатски хонорар е под законоустановения минимум, разписан в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При този изход на основания спор, в полза на С. Смилкова следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в доказан размер от 650 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в производство пред касационната инстанция. Претенцията за присъждане на разноски, направена с отговора по втората частна жалба, е неоснователна. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, като тази разпоредба е приложима за актовете, с които спорът се разрешава по същество. Определението на съда, постановено в производство по чл. 248 ГПК, не е акт, с който се разрешава спор по същество, поради което разноски за това производство не се присъждат. Разноски се дължат за съдебното производство по основния спор и предмет на делото, но не и по акцесорното производство за разноски. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение