Определение № 150 от 26.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1804/2009 г.

Производството е по чл.248 от ГПК. Образувано е по молба на Катя Николова Бучкова – страна по делото и ответник в касационното производство, с която се иска постановеното решение № 413/ 17.08.2010 г. по делото да бъде изменено в частта за разноските, като бъде отменено осъждането на молителя да заплати на касационния жалбоподател СОУ „Св. Св. Кирил и Методий”, гр. Якоруда, 660 лева разноски за всички инстанции. Твърди, че съгл. чл.359 КТ вр. чл.83,ал.1 ГПК не дължи разноски по трудово дело, че не е направено искане за такова осъждане, че не е представен списък за направените разноски от ответника, че в сумата са включени 500 лева за процесуално представителство, за които липсват доказателства за плащане, че тази сума е завишена съгласно чл.7,ал.1,т.1 от Наредбата за адвокатските възнаграждения, както и че е останала без работа. Касационният жалбоподател СОУ „Св. Св. Кирил и Методий”, гр. Якоруда, оспорва искането, твърди, че е недопустимо изменянето на присъдени разноски, че молбата е неоснователна по същество, тъй като разноските са присъдени правилно, а доводите за изменението са неоснователни. Молбата е подадена от легитимирано лице в определения от чл.248 ГПК едномесечен срок от постановяване на решението на ВКС по чл.290 ГПК и е процесуално допустима. По същество е частично основателна. С решението си ВКС е уважил касационната жалба, отменил е въззивното решение и вместо това е отхвърлил исковете на Катя Бучкова срещу СОУ „Св. Св. Кирил и Методий”, гр. Якоруда по чл.344,ал.1т.т.1-3 КТ и я е осъдил да му заплати направените във всички инстанции разноски в размер на 660 лева. Твърдението, че касационният жалбоподател не е направил искане за разноски е неоснователно, то е отразено в протокола от съдебното заседание на ВКС. Твърдението, че съгл. чл.359 КТ вр. чл.83,ал.1 ГПК работниците и служители не могат да бъдат осъждани за разноски е неоснователно – те не дължат такси и съдебни разноски когато са ищци и жалбоподатели, но дължат направените от ответника разноски в хипотезите на чл.78,ал.3 ГПК. Разпоредбата на чл.80 ГПК не предвижда отхвърляне на искането за разноски, когато не е представен списък за тях, поради което е без значение за осъждането на ищцата за разноски. Основателно е обаче твърдението, че в представеното адвокатско пълномощно от процесуалния представител на ответника (л.32 на Р.С.) е отбелязано, че са уговорени 500 лева за адвокатска защита, но е отбелязано, че сумата не е внесена, поради което и съгласно чл.78,ал.3 ГПК тази сума не следва да се присъжда, с нея следва да се намали присъденият размер на разноските. Поради този извод не следва да се обсъжда доводът, че адвокатското възнаграждение е уговорено в прекомерно завишен размер. Молителят не е освободена от такси и разноски в производството по реда на чл.83,ал.2 ГПК, поради което е без значение и последният довод, че е останала без работа. Воден от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение