Решение № 227 от 28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 735/2009 г.

Решение № 227 от 28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 735/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 1* от 11.09.2009 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 416/12.01.2009 г. по гр. д. № 1473/2008 г. на С. окръжен съд, с което е отхвърлен иска на И. Ч. и М. Ч. против общината с. О. за признаването им за собственици и предаване владението на част от дворно място с площ 162 кв., м, намираща се в северната част на УПИ ХV-279 в кв. 36 по плана на с. Т. О. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с практиката по приложение на дворищнорегулационния план и непосредственото му отчуждително действие, отнася ли се тази практика при прокарването на задънена улица и дали държавата /респ. общината/ е придобила собствеността върху тази улица, ако не е изплатено обезщетение на собствениците, от чийто имот тя е образувана. В касационната жалба се поддържа, че по горните въпроси решението на въззивния съд е постановено в противоречие с материалния закон, а също и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не са обсъдени доводите на ищците и представените от тях доказателства. Молят за отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Ответникът не взема становище по жалбата. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Предявеният иск има за предмет признаване на ищците за собственици и предаване владението на тази част от имота им, която през 1977 г. била отредена за прокарване на задънена улица- тупик, но не им е изплатено обезщетение. За да отхвърли иска въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 110 ЗТСУ (отм.), според която дворищнорегулационният план има непосредствено отчуждително действие, като приел, че това действие се проявява и при отчуждаване за прокарване на задънена улица- тупик. Съображенията на съда, свързани с действието на дворищнорегулационния план по чл. 110 ЗТСУ (отм.) са неправилни и в противоречие с материалния закон. Съгласно чл. 110 ЗТСУ непосредствено отчуждително действие има само дворищнорегулационния план и то за местата, които се отнемат от един имот и се придават към съседния парцел. В тези случаи имотите се смятат отчуждени от деня на влизане в сила на плана. Прокарването на задънена улица- тупик не е мероприятие по дворищнорегулационния план, а по застроителния и регулационен план за обществени мероприятия по чл. 22 ЗТСУ, за който план е характерно, че няма непосредствено отчуждително действие. С отреждането на даден имот за определено мероприятие по този план той не се счита отчужден от предишния собственик, нито се придобива от държавата, а е необходимо да се проведе специална процедура по отчуждаване и обезщетяване на собствениците на засегнатите имоти. Независимо от изложеното обаче, като краен резултат решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила. Видно е от приложените доказателства- скици на имота по различните планове, заключението на вещото лице и др., че имотът е отреден за прокарване на задънена улица с изменението на плана от 1977 г. и мероприятието е реализирано. лицата е заснета и по действащия план от 1987 г. Заповедта за изменение на регулацията и проектиране на улицата не са обжалвани. Тъй като се касае за мероприятие по чл. 22 ЗТСУ, за придобиване на имота от държавата е било необходимо издаване на заповед за отчуждаване, както и за обезщетяване на собствениците, което в случаите на чл. 93 ЗТСУ във вр. с чл. 262, ал. 5 ППЗТСУ е за сметка на заинтересованите лица, по чието искане е прокарана задънената улица. Не е издадена заповед и съгласно разпоредбата на чл. 52а ЗТСУ /Д. в. бр. 14/2000 г./, даваща нова възможност за уреждане на отношенията във връзка с обезщетения за имоти, отредени за улици и др. подобни мероприятия, нито е открито производство по чл. 205 и 206 ЗУТ, които предвиждат отчуждаването да става по реда на Закона за държавната собственост и на Закона за общинската собственост. По делото не е спорно, че посочените процедури не са осъществени, но въпреки това имотът е завзет и мероприятието е реализирано. Установено е освен това, че повече от тридесет години общината владее улицата, поради което и във връзка с противопоставеното от нея възражение, следва да се приеме, че е придобила мястото по давност. При тези данни въпросите за липсата на заповед за отчуждаване и обезщетяване на собствениците са без правно значение за изхода на спора. В жалбата се излагат доводи във връзка с незаконосъобразност на регулационния план, но те не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство, нито варианти за изменение на регулацията и осигуряване на друг достъп до имотите, обслужвани от тупика. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение