Определение № 9716 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5555/2026 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молби, подадени от ответниците по касация – „ГБС - Инвест“ ЕАД и „Бриз 2000“ ЕООД, чрез процесуалните представители адв. Бакалова и адв. Атанасов, за изменение на решение № 7918 от 13.07.2026 г., постановено по адм. дело № 5555/2026 г. по описа на Върховен административен съд, в частта за разноските. В молбите се навеждат доводи, че в решението, чието изменение се иска, съдът не е отчел, че по отношение на разноските, присъдени в полза на касационния жалбоподател „Аркутино“ ЕАД, не е представен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, а по отношение на разноските, присъдени в полза на касационния жалбоподател Община Созопол, към представения списък не са приложени изискуемите доказателства за извършените разноски. Навеждат се и доводи за прекомерност на възнагражденията, присъдени в полза на посочените касатори. По така наведените доводи се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като претенциите на „Аркутино“ ЕАД и на Община Созопол бъдат оставени без уважение, а в условията на евентуалност – присъдените разноски бъдат намалени до размера, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. В срока по чл. 176а, ал. 2 от АПК касационните жалбоподатели - „Аркутино“ ЕАД, „Фор Сизънс Сънрайз“ АД и кметът на Община Созопол, изразяват становища за неоснователност на молбите по съображения, подробно изложени в приложени по делото писмени отговори. Върховният административен съд, второ отделение, намира молбите по чл. 176а, ал. 1 от АПК за подадени от надлежни страни и в срока по чл. 176а, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: С решението, чието изменение се иска, Върховният административен съд, състав на второ отделение, е осъдил ответниците по касацията – „ГБС - Инвест“ ЕАД и „Бриз 2000“ ЕООД да заплатят по равно на Община Созопол и „Аркутино“ ЕАД, сумите в размер съответно на 2 888.80 евро и на 2000 евро, представляващи разноски за касационната инстанция. В случая не са налице основания за преразглеждане на така постановеното решение в частта на разноските, присъдени в полза на посочените касационни жалбоподатели. Производството по чл. 176а АПК е акцесорно по своя характер и цели отстраняването на пропуски, допуснати при произнасянето на съда относно разноските. Видно от самото решение, такива пропуски не се констатират. По отношение на размера, в който са присъдени възнагражденията, съдът се е произнесъл изрично и с отделни мотиви, в които е обосновал становището си за основателност на претенциите за разноски, както на „Аркутино“ ЕАД, така и на Община Созопол, с оглед представения от страна на дружеството договор за правна защита и съдействие от 10.06.2026 г. и с оглед представения от страна на общината списък с разноските /л. 220/, придружен с фактура № 378/13.02.2026 г. и платежно нареждане от 04.03.2026 г. При това, съдът е взел предвид липсата на направени до този моменти възражения за прекомерност от ответниците. Като акцесорно по своя характер, производството по чл. 176а АПК не представлява самостоятелна фаза на въвеждане на нови възражения относно размера на разноските, а има за предмет единствено проверката дали съдът правилно е определил разноските въз основа на своевременно заявените искания, респективно възражения, и представените към момента на постановяване на съдебния акт доказателства. В случая, както е видно от материалите по делото, от страна на „ГБС - Инвест“ ЕАД и „Бриз 2000“ ЕООД не са обективирани възражения за прекомерност нито в отговора по касационните жалби, нито в проведеното открито съдебно заседание по делото, нито дори в приложената писмена защита. В посочените становища се съдържат единствено претенции за присъждане на разноски в полза на самите дружества. В съответствие с разпоредбата на 78, ал. 5 от ГПК, субсидиарно приложима на основание чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по възражение на насрещната страна да присъди възнаграждение в по-нисък размер, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, така предоставеното право се счита за валидно упражнено от страните по делото до приключване на устните състезания пред съответната съдебна инстанция. В конкретния случай, безспорно се установи по делото, че ответниците по касация не са правили възражение за прекомерност. Направените за първи път искания по чл. 78, ал. 5 от ГПК от тяхна страна с подаване на молби по чл. 176а от АПК, след приключване на последното заседание в настоящата инстанция, се явяват несвоевременно заявени, след като възможността да се прави такова искане вече е била преклудирана. Неоснователни се явяват и възраженията на ответниците по касация, че поради непредставянето от „Аркутино“ ЕАД на списък по чл. 80 от ГПК искането им за присъждане на разноски е следвало да бъде оставено без уважение. Липсата на списък по чл. 80 от ГПК не лишава изправната страната от правото на разноски, ако те са поискани своевременно и доказани по делото, както е и в конкретния случай – процесуалният представител на дружеството адв. Стоянов е претендирал разноските при даване ход по същество на делото в откритото съдебно заседание на 24.06.2026 г., за което и в заседанието е представил договор за правна защита и съдействие от 10.06.2026 г. В подкрепа на този извод е и т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно която липсата на представен списък по чл. 80 от ГПК в случаите, в които съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта на разноските му. Липсата на списък на разноските по чл. 80 от ГПК би могла да има като последица единствено недопустимост на молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските от страната, която не е представила списъка. Неоснователни са и възраженията за неприложени изискуеми приложения към представения от процесуалния представител на Община Созопол списък по чл. 80 от ГПК, доколкото видно от представения списък на разноските на л. 220 от делото, към същия са приложени всички изискуеми документи – платежно нареждане и фактура, доказващи реалното изплащане на договореното между страните адвокатско възнаграждение. С оглед на изложеното, депозираните от касационните ответници молби по чл. 176а от АПК следва да бъдат оставени без уважение. Воден от горното и на основание чл. 176а, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,