Определение № 699 от 21.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 198/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от пълномощника на Община Чирпан срещу определение № 1021 от 13.11.2023 г. на ВКС,ТК,Първо отд. по т.д. № 1744/2023 г. в частта, с която е оставена без уважение молбата от страна на общината за освобождаване от внасяне на държавна такса по искова молба на Община Чирпан за отмяна на основание чл.47 ЗМТА на арбитражно решение № 1 от 19.06.2023 г. на едноличен арбитър „ad hoc“ Ю. С. по арбитражно дело № 1/2023 г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС,ТК, Първо т.о. е изложил в мотивите следните съображения: В настоящото производство Община Чирпан е в процесуалното положение на ищец, по иск по чл. 47 ЗМТА за отмяна на постановено срещу нея арбитражно решение. Размерът на държавната такса съгласно чл.48, ал.3 ЗМТА се определя в съответствие с чл.71 ГПК – върху цената на иска. Съгласно разпоредбата на чл.84, т.3 ГПК от предварително заплащане на държавна такса се освобождават общините - ищци по делата, освен по искове за частни общински вземания. Предмет на самото арбитражното производство, чието решение се атакува по реда на чл.48 ЗМТА, е вземане на „Крам Щрабак Еви МСМ“ ДЗЗД към Община Чирпан, съответно с иска за отмяна не се претендира или реализира защита на вземане на Община Чирпан, а се оспорва нейно задължение. Според съдебния състав на ВКС, независимо от икономическата свързаност между отпуснатите средства за финансови помощи и сключения договор за обществена поръчка, предметът на арбитражното производство и съответно на настоящото дело за отмяна по чл.48 ЗМТА на арбитражното решение не е вземане на Община Чирпан, за да е от значение дали същото има публичен или частен характер. Основавайки се на тези съображения, съдът е заключил, че ищецът Община Чирпан дължи държавна такса по предявения иск за отмяна на арбитражното решение. По отношение на искането на Община Чирпан за освобождаване от държавна такса с позоваване на чл.6 ЕКЗПЧОС и на чл.47 ХОПЕС е прието в обжалваното определение следното: Гарантираното на страните по граждански спор с разпоредбата на чл.6 ЕКПЧОС и чл.47 ХОПЕС право на достъп до съдилищата се реализира с предоставения на държавите – членки свободен избор на средства за постигане на тази цел. Правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, като подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване на правото на ЕС. Когато предявеният иск от или срещу юридическо лице няма за предмет такъв спор или искът и/ или самото юридическо лице не попадат в някоя от изключителните хипотези на разпоредбите на чл.84 ГПК или на особена разпоредба в друг закон (например чл.620, ал.1 и ал.5, чл.649, ал.6, чл.694, ал.2 ТЗ), то внасяне на държавна такса се дължи предварително предвид общото правило на чл.71, ал.1, изр.1 вр. чл.73, ал.3 ГПК. Съгласно изричната формулировка на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК съдът може да признае липсата на достатъчно средства за заплащане на държавна такса и да освободи страната от внасянето й, само ако тя е физическо лице. В практиката на Европейския съд по правата на човека е признато право и на юридическите лица да бъдат освободени изцяло или частично от плащането на държавна такса като принципът на ефективна правна защита, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, може да обхваща правото на освобождаване от заплащане на разноските във връзка с производството. Според тази практика преценката на националните съдилища следва да се основава на разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така че правото на достъп да не е накърнено в самата си същност. Изведени са критерии като: размерът на таксата, преценен в светлината на специфичните обстоятелства според случая, както и платежоспособността на заинтересованото лице и стадий на производството, в който въпросното ограничение е наложено, съответно предметът на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство и възможността на лицето ефективно да защитава позицията си по делото. По отношение на юридическите лица, като критерий националният съд може да вземе под внимание положението им, преценено според правно-организационната им форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или за подаването на жалбата. Според състава на ВКС,Първо т.о., чийто акт се обжалва пред настоящия състав, националният процесуален закон, следвайки смисъла на дадените разрешения в практиката на ЕСПЧ и СЕС, е провел разграничение между юридическите лица – търговци и такива, които не са търговци, тъй като по отношение на вторите не би могла да бъде преценявана платежоспособността и финансовите възможности на собствениците на капитала. Юридическите лица – държавни учреждения, Българският червен кръст и общините са освободени съгласно чл.84 ГПК от предварително заплащане на държавни такси, свързани с защита пред граждански съд на публични вземания, с което е отчетена спецификата на извършваната от тях дейност. Разумната цел и пропорционалността при гарантиране на достъпа до съд са постигнати с изключване на освобождаването от такси по искове за частни държавни или общински вземания и за частни държавни или общински вещи. Според съдебният състав, да се приеме, че в случаите, в които липсва изрична норма за освобождаване от заплащане на държавни такси на ищците, посочени в чл.84 ГПК, същите могат да се позовават на липса на парични средства, доколкото работят с предварително определени бюджети, би означавало да се подмени законодателната воля. По изложените съображения съставът на ВКС е счел, че нормата на чл.84, т.3 ГПК, според която общините са освободени от предварително заплащане на държавни такси по отношение на публични общински вземания, но не са освободени от такси по искове за частни общински вземания и вещи, включително по искове за отмяна на арбитражни решения за частни общински вземания, е в съответствие с чл.6 ЕКПЧОС и чл.47 ХОПЕС и с практиката на ЕСПЧ и СЕС по приложението им. Ето защо: общините не следва да се освобождават от предварително заплащане на държавни такси по искове за частни общински вземания или по искове за отмяна на арбитражни решения, постановени за вземания на трети лица срещу общините съгласно чл.6 ЕКПЧОС и чл.47 ХОПЕС на основание, че не разполагат с предварително предвидени за тази цел средства в общинския бюджет. Оплакванията в настоящата ЧЖ са за неправилност, доколкото съставът на ВКС,ТК постановил обжалваното определение неоснователно е приел, че предявеният от Община Чирпан иск по чл.47 ГПК няма характер на такъв с предмет частно общинско вземане и права върху вещи-частна общинска собственост и без основание е направил извод, че разпоредбата на чл.84 т.3 ГПК за освобождаване на общината от държавна такса по този иск, в случая не се прилага. Освен това, според частния жалбоподател, тази разпоредба в националния закон не изключва преценката на националните съдилища, в съответствие с практиката на Европейския съд по правата на човека, за разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така че правото на достъп да не е накърнено в самата си същност. В тази насока са изложени доводи, които се свеждат до това, че Община Чирпан осъществява своята дейност чрез общински бюджет, в който се планират от който се разходват публични средства, като размерът на държавната такса възлиза в случая на 630 228,04 лева и тези средства няма как да се осигурят освен като приход за сметка на държавния бюджет или други общински приходи стриктно уредени в Закона за публичните финанси. Ето защо Община Чирпан е изправена пред финансова невъзможност да осигури средства за заплащане на държавна такса по иска по чл.47 ЗМТА. Настоящият състав на ВКС напълно споделя изложените съображения и крайния извод в обжалвания акт, постановен от друг състав на ВКС: Налице е изрична стриктна национална правна уредба: съгласно чл.84 ГПК юридическите лица – държавни учреждения, Българският червен кръст и общините са освободени от предварително заплащане на държавни такси, свързани с защита пред граждански съд на публични вземания, с което е отчетена спецификата на извършваната от тях дейност. По изложените в обжалвания акт съображения налице е основание да се приеме, че тази национална уредба е в съответствие с чл.6 ЕКПЧОС и чл.47 ХОПЕС и с практиката на ЕСПЧ и СЕС по приложението им. От съдържанието на законовата разпоредба на чл.84 ал.1,т.3 ГПК, следва че извън нейния обхват остава освобождаването от такси по искове за частни държавни или общински вземания и за частни държавни или общински вещи. Защитата чрез иск по чл.47 ЗМТА е свързана с предмета на спора в самото арбитражно производство, който е по иск срещу Община Чирпан за претендирани от страна на ДЗЗД КРАМ ЩРАБАГ ЕВИ МСМ вземания за възнаграждение основани на договор за извършване на СМР с възложител общината и следователно този спор не попада във възможната по чл.84 т.3 ГПК хипотеза за освобождаване на общините от държавна такса- само по искове за защита пред граждански съд на публични вземания. От друга страна, липсата на средства в бюджета на общината не е възведено от законодателя в основание за освобождаване от внасяне на държавна такса и следователно, при липса на правна норма с такова съдържание, няма основание за прилагане на желаните от общината-жалбоподател последици: освобождаване от предварително заплащане на държавни такси по искове за частни общински вземания или по искове за отмяна на арбитражни решения, постановени за вземания на трети лица срещу общините на основание, че не разполагат с предварително предвидени за тази цел средства в общинския бюджет. От така изложеното следва, че частната жалба се явява неоснователна и обжалваното с нея определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение като прецени правилността на обжалваното определение