Определение № 76 от 08.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1195/2023 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба от адвокат А. Н. – САК, като особен представител на В. Я. Т., А. – Р. Д., Е. М. В., Е. К., М. Г. С., Н. А. К., О. В. К., П. Д. и П. К. Г. срещу определение № 269509/15.12.2022 г., с което е допълнено решение № 261599/11.05.2022 г. по в.гр.д. № 5837/2020 г. по описа на Софийски градски съд в частта за разноските. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като въззивният съд неправилно е определил размера на възнаграждението на особения представител. Излага, че същото възлиза на 2700 лв., представляващо сбор от минималния размер от 300лв. на възнаграждението за всяко от представляваните лица. Твърди още, че неправилно въззивният съд е приложил разпоредбата на чл. 50, ал.2 ГПК /отм./, тъй като възнаграждението на особения представител следва да бъде изплатено от бюджета на съда. Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, съставът на Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: Въззивното производство пред Софийски градски съд се развива по реда на отменения ГПК на основание § 2, ал.1 от ПЗР на ГПК. С обжалваното определение е допълнено решение № 261599/11.05.2022 г. по в.гр.д. № 5837/2020 г. по описа на Софийски градски съд, като М. Х. е осъден да заплати на адв. А. Н. – САК, особен представител на В. Я. Т., А. – Р. Д., Е. М. В., Е. К., М. Г. С., Н. А. К., О. В. К., П. Д. и П. К. Г. сумата от 300лв., представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред въззивната инстанция. Въззивният съд приел, че за разглеждане на делото пред него, на адвокат Н. се следва определяне и заплащане на адвокатско възнаграждение, за което бил сезиран с молба от 11.07.2022г. Определил същото в размер на 300лв., като осъдил ищецът/въззивник М. Х. Х. да го заплати на особения представител – адвокат А. Н.. Жалбата е основателна. Възнаграждението за особен представител, дължимо от ищеца, се определя от съда с акта за назначаването му. Неговият размер зависи от фактическата и правна сложност на делото. Същият може да бъде под минималния размер за съответния вид работа /чл.36, ал.2 от ЗА/ - не по-малко от една втора от него, но не са налице пречки за определяне и на по-висок от минималния размер, при констатирана от съда фактическа и правна сложност на спора. Във всички случаи възнаграждението следва да бъде справедливо и обосновано. В конкретния случай, производството по делото е с предмет иск с правно основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД. Адвокат Н. е назначен за особен представител на ответниците В. Я. Т., А. – Р. Д., Е. М. В., Е. К., М. Г. С., Н. А. К., О. В. К., П. Д. и П. К. Г. с разпореждане от 10.01.2020г., на основание чл.50, ал.2 от ГПК /отм./. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.4 от Наредбата за заплащане на правната помощ, за представителство по граждански и административни дела от особен представител, в хипотезата на призоваване с държавен вестник, възнаграждението за осъщественото процесуално представителство се определя за всяка съдебна инстанция по реда на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ, бр. 64 от 2004 г.) и не се заплаща от бюджета на Националното бюро за правна помощ. Съдът намира, че при определяне на неговия размер са приложими разпоредбите на чл. 7 – чл.9 от Наредба № 1/2004 г. към момента на назначаване на особения представител, които имат материалноправен характер и за които не е предвидено обратно действие. Доколкото представляваните от адвокат Н. ответници имат един и същ интерес, за осъществената от процесуалния представител защита на всеки от тях са извършени едни и същи действия. По делото не са били осъществени специфични действия за защитата на някое от представляваните лица, като адв. А. Н. е депозирал един общ отговор на въззивната жалба, с който е изградена обща защита на представляваните от него страни. Спорът, предмет на разглеждане, не се характеризира с фактическа и правна сложност, нито с множество процесуални действия или проведени съдебни заседания /разглеждането на делото пред въззивният съд е приключило в едно съдебно заседание/. Размерът възнаграждението за осъщественото от адвокат Н. процесуално представителство пред въззивната инстанция следва да бъде определен по реда на чл.7, ал.6 от Наредба №1/2004г. от 600 лв., съответен на обема от извършени процесуални действия, предмета на делото, неговата фактическа и правна сложност. Определението на въззивния съд е неправилно и в частта, с която разноските за дължимото на адвокат А. Н., като особен представител на част от въззиваемите страни, са възложени в тежест на ищеца по делото. Последният е освободен от заплащане на държавни такси и разноски с определение от 17.07.2018г., което важи за цялото производство до приключването му с окончателен съдебен акт, освен при изменение в обстоятелствата. В тази хипотеза възнаграждението на особения представител за осъщественото пред въззивната инстанция процесуално представителство е платимо от бюджета на въззивния Софийски градски съд, който следва да разпредели отговорността за тези разноски съобразно изхода на спора. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което на адвокат А. Н. бъде определено възнаграждение за осъщественото от него процесуално представителство на В. Я. Т., А. – Р. Д., Е. М. В., Е. К., М. Г. С., Н. А. К., О. В. К., П. Д. и П. К. Г. пред Софийски градски съд в размер на 600лв., платими от бюджета на въззивния съд. В настоящото производство разноски не се дължат. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение