Решение № 6819 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13621/2015 г.

Решение № 6819 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13621/2015 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационната жалба на Т. С. Р. против решение по адм. д. № 713/2015 г. по описа на Административен съд Бургас. Иска отмяна с оплакване за неправилност и несправедливост. Твърди, че основание за отхвърляне на жалбата е декларацията от 28.07.2014 г., но той се "отказал" от нея с коригираща от 28.11.2014 г., а административният орган не е доказал, че имотът се ползва за магазин. Обратно - административният съд не е обсъдил доказателствата, от които е видно, че имотът е нежилищен и се ползва за цел според договора с наемателя. Твърди, че несъответствието в площта по договора за наем от 120 кв. м. и декларираните 40 кв. м. се дължи на факта, че върху имота е налице съсобственост между жалбоподателя, сестра му и брат му. Ответната страна директорът на Дирекция "МПДТР" при община Бургас оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на АС - Бургас е правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 1337/16.09.2015 г. по адм. д. № 713/2015 г. по описа на АС - Бургас е отхвърлена жалбата на Т. С. Р. против АУЗД № АУ000253/15.01.2015 г., издаден от главен експерт в отдел "Контрол и принудително събиране" на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" ("МПДТР") при Община Бургас, потвърден с Решение № 94-01-9710/1/26.03.2015 г. на Директора на Дирекция "МПДТР" при Община Бургас. Първоинстанционният съд е приел, че АУЗД е издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, съгласно подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ, от компетентен орган и в съответната форма, с който са установени задължения за адресата като съсобственик със съпругата Мария Рогачева за имоти в гр. Бургас, ул. "Х. Димитър" № 5: 1.апартамент, жилище-конструкция М1 и 2.търговски обект "магазин" построен 1995 г., етаж 1, РЗП от 40 кв. м., конструкция М1, техническа инфр. На 27.06.2014 г. е подал коригираща декларация, в която имотите са описани с конструкция М3. На 28.11.2014 г. е подадена трета декларация по чл. 14 от ЗМДТ, като в нея имотите са посочени с конструкция М3. Имотът на партерния етаж е описан като "друга нежилищна площ". Като основание за издаване на АУЗД е третата коригираща декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 28.11.2014 за недвижим имот с посочен нот. акт 199, н. д. № 324 от 12.12.2005 г. Съдът е обсъдил констативен протокол за извършена проверка от 17.12.2014 г. на имота на партерния етаж, представляващ разделено на две помещение ползвано за офис, отдадено под наем. За периода от 2010 г. до 2014 г. определен ДНИ и ТБО общо в размер на 767,72 лв. и лихви за просрочие 186, 18 лв. Направен е извод за неоснователност на жалбата. Прието е, че жалбоподателят не е доказал имотът да се ползва за офис, а не за магазин, тъй като служебната бележка издадена от "Виском БГ" АД няма издател. Представените наемни договори не са ценени, защото първият е за период неотносим за предмета на спора, а вторият няма достоверна дата и освен това е за имот с площ от 120 кв. м., което не съвпада с имота на жалбоподателя като площ. Решението е неправилно и следва да се отмени. Задълженията за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци представляват публични общински вземания, предвид чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК, поради което и съгласно чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5 от ЗМДТ от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, а обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Способите за установяване на задължения за данъци, такси и задължителни осигурителни вноски са уредени в ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК акт за установяване на задължение по декларация се издава по искане на лицето или служебно, при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Предметът на делото е основата, на която трябва да се определи данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за 1/6 ид. ч. от имот находящ се на партерен етаж в сграда в гр. Бургас, съсобствена между жалбоподателя и други физическо лице за период от 2010-2014 г. В случая е налице несъответствие между декларираните от лицето данни през 1998 г. с първоначалната декларация и данните от последвалите през 2014 г. декларации. За да отхвърли жалбата срещу АУЗД № АУ000253/15.01.2015 г., в решение № 94-01-9710/1/26.03.2015 г. директорът на Дирекция МПДТР посочва, че не са доказани твърденията, че имотът в минал период е ползван като офис, а не като магазин. Съдът е допуснал съществено нарушение на л. 172а, ал. 2 АПК като не е изложил мотиви относно размера на данъка. Мотивите към административния акт има за цел да запознаят адресата с фактическото и правно основание за издаването му и разкриване на съображенията, по които е бил издаден, което обезпечава съдебния контрол над законосъобразността на акта и правилно ориентиране на защитата на страните (ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС). От съдържанието на жалбата до съда от 8.04.2015 г. е видно, че жалбоподателят се е ориентирал в мотивите на акта и оплакванията са във връзка с декларираните данни за конструкцията на двата имота и начислените на това основание допълнителни суми. Съдът обаче не е извършил проверка за законосъобразността на начислените публични задължения с АУЗД като размер. Като се има предвид изложеното по-горе, съдът намира, че решението на съда е неправилно, налице е касационно основание по чл. 208, т. 3 от АПК за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да спази чл. 171, ал. 4 от АПК. Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение